— Какво ще правим с него? — попита Хоган.
— Не можем да го оставим да си тръгне — отвърна Аби.
— Но не можем и да го оставим тук.
— Нуждае се от медицинска помощ — обади се Бартън.
— Не — възрази Ричър. — Изгуби това право в мига, в който почука на вратата.
— Това е жестоко, човече.
— А той щеше ли да отведе мен в болница? Или теб? Погледни нещата от този ъгъл. Освен това не можем да го закараме в болница. Там задават прекалено много въпроси.
— Можем да отговорим на всички въпроси. Ние бяхме в правото си. Той влезе със сила. Незаконно проникване в частна собственост.
— Опитай се да обясниш това на ченге, което получава хилядарка седмично под масата. Не е ясно как ще се развият нещата. Следствието може да се проточи с години. А ние нямаме време.
— Но той може да умре!
— Говориш, сякаш това е нещо лошо.
— Не е ли?
— Без колебание бих разменил живота му за този на дъщерята на Шевик. Щом искаш от мен да преценя кой е по-ценен. Във всеки случай, още не е мъртъв. Може да не е в най-добра форма, но е жив.
— И какво ще правим с него?
— Ще го скрием някъде. Временно. Където никой да не го открие. А и той да не ни създава проблеми. Докато не разберем със сигурност.
— Какво да разберем?
— Каква ще бъде по-нататъшната му съдба.
Настъпи тишина.
— Къде ще го скрием? — попита Бартън.
— В багажника на колата му — отвърна Ричър. — Там ще бъде на сигурно място. Може да не е много удобно, но схванатият врат е най-малкият му проблем в момента.
— Може да се измъкне — отбеляза Хоган. — Производителите монтират в багажника пластмасова дръжка, която свети в тъмното. Един вид мярка за безопасност. Тя отваря багажника отвътре.
— Не и в колите на гангстерите — възрази Ричър. — Убеден съм, че са я демонтирали.
Той хвана албанеца за ръцете, а Хоган го вдигна за краката. Заедно го понесоха по коридора. Аби избърза напред и отвори външната врата. Подаде глава навън в мрака и се огледа във всички посоки. Даде им сигнал, че е чисто, и Ричър и Хоган помъкнаха албанеца по тротоара. Колата, паркирана до бордюра, се оказа черен седан с нисък покрив и високи врати, в резултат на което прозорците изглеждаха доста малки. Напомняха на Ричър илюминатори на бронетранспортьор. Аби пъхна ръка в джоба на Ричър и извади ключовете от колата. Натисна един бутон, чу се пиукане и капакът на багажника се отвори. Ричър напъха албанеца вътре, като първо намести раменете му, а после сгъна и краката му. Огледа багажника отвътре. Не се виждаше никаква дръжка. Явно я бяха демонтирали.
Хоган отстъпи крачка встрани. Ричър огледа албанеца. Гезим Ходжа. Четирийсет и седем годишен. Бивш полицай от Тирана. Ричър затвори капака и отиде при останалите. Бивш следовател от Военната полиция на Съединените щати.
— Не можем да оставим колата тук — каза Хоган. — Не и пред нашата къща. Особено с тяло в багажника. Рано или късно някой ще мине оттук, ще я види и ще провери какво става.
Ричър кимна.
— Ние с Аби имаме нужда от кола — каза той. — Когато приключим, ще я оставим далече от тук.
— Ще шофирате с този тип в багажника?
— Дръж враговете си по-близо.
— Къде отиваме? — попита Аби.
— Когато албанецът спомена, че могат да забранят на твоите приятели да стъпват в клубовете им, аз си помислих: да, това е сериозен проблем, защото те трябва да се хранят. А после се сетих, че по-рано изрекох същите думи пред теб. Когато спряхме пред щанда със сандвичите на онази бензиностанция на път към дома на семейство Шевик. Ти ме попита дали няма да имат нещо против, а аз ти казах, че трябва да се хранят. Хладилникът им е празен. Особено сега. Обзалагам се, че не са излизали от дома си, откакто са пристигнали украинците. Срещал съм хора като тях. Те ще се срамуват, ще се притесняват, ще се страхуват да минат покрай колата. Никой няма да позволи на другия да излезе сам, но в същото време няма да излязат и заедно, защото се опасяват, че украинците ще използват отсъствието им, за да влязат вътре и да претършуват. Обзалагам се, че семейство Шевик не са хапнали нищо вчера, няма да ядат и днес. Трябва да им занесем храна.
— Ами колата пред дома им?
— Ще минем отзад. Ще се наложи да прекосим двора на някой съсед. Затова последната част от маршрута ще изминем пеша.