Първо отидоха до огромния супермаркет, разположен край шосето, което водеше извън града. Подобно на много други магазини, и той работеше денонощно. Приличаше на огромна пещера, студена и пуста, но окъпана в ярка светлина. Взеха количка с размерите на вана и я напълниха с по четири бройки от всичко, за което се сетиха. Ричър плати на касата в брой с парите, които взе от безформения портфейл на Гезим Ходжа. Реши, че това е най-малкото, което албанецът може да направи предвид обстоятелствата. Прибраха покупките в шест торби. Щяха да изминат последната част от маршрута си пеша, което означаваше, че ще трябва да мъкнат торбите на известно разстояние, вероятно през задни дворове и огради.
Отключиха крайслера и оставиха покупките на задната седалка. От багажника не се чуваше нито звук. Или движение. Аби искаше да провери дали албанецът е добре.
— Ами ако не е? — попита Ричър. — Какво ще направиш?
— Нищо, предполагам.
— В такъв случай няма смисъл да проверяваш.
— Колко дълго ще го оставим там?
— Колкото е необходимо. Да е мислил предварително. Не разбирам защо трябва да поемам отговорност за доброто му здраве. Защото той пръв се опита да съсипе моето добро здраве. Не виждам логика. Те започнаха първи. Не могат да очакват, че ще се грижа за здравето им.
— Някой беше казал, че победата изисква великодушие — продължи Аби.
— Напълно съм съгласен — отвърна Ричър. — Но ти казах и преди. Следвам собствени правила. Човекът в багажника още ли диша?
— Не знам — призна Аби.
— Но съществува подобна възможност?
— Да, така е.
— Ето, това е проява на великодушие от моя страна. Обикновено ги убивам. Убивам и тях, и семействата им и накрая се изпикавам на гробовете на предците им.
— Никога не съм сигурна сериозно ли говориш, или се шегуваш.
— Май си права.
— Искаш да кажеш, че в момента не се шегуваш?
— Искам да кажа, че великодушието ми е на привършване напоследък.
— Но носиш храна на възрастна двойка, и то посред нощ.
— Това не е проява на великодушие.
— И все пак е мил жест.
— Защото някой ден може аз да се озова на тяхно място. Но никога няма да бъда на мястото на онзи в багажника.
— Следваш принципа на древните племена — каза Аби. — Нашето племе срещу всички останали.
— Моето племе срещу лошите.
— И кой влиза в твоето племе?
— Почти никой — призна Ричър. — Живея доста самотно.
Потеглиха обратно към града, завиха наляво, продължиха на изток и навлязоха в квартала на семейство Шевик. Пред тях се простираха старите къщи, построени в годините след войната. Ричър вече се ориентираше добре. Реши да мине по една успоредна улица, за да не могат украинците да го видят дори от разстояние. Двамата с Аби можеха да паркират пред къщата, разположена зад дома на Шевик. Крайслерът щеше да застане зад линкълна, но на разстояние от шейсетина метра. Колкото е дължината на два малки парцела в този квартал. В които са построени две малки къщи.
Ричър угаси фаровете и продължи бавно по тесните улици, потънали в мрак. Свърнаха надясно в пряката преди онази, в която обикновено завиваха, после наляво и накрая спряха на нужното място. Пред къщата, разположена точно зад тази на Шевик. Беше в същия стил, имаше същата дъсчена фасада и битумен покрив. Отпред имаше малък открит двор, но отзад минаваше висока до рамото ограда, която опасваше имота от единия до другия край. Някъде в нея трябваше да има вратичка, през която от предния в задния двор да минава косачката например.
Къщата имаше пет прозореца, обърнати към улицата. Завесите зад един от тях бяха плътно дръпнати. Вероятно спалнята. Хората там спяха.
— Ами ако ни видят? — попита Аби.
— Те спят — отвърна Ричър.
— Представи си, че се събудят.
— Няма значение.
— Ще повикат ченгетата.
— Едва ли. Ще погледнат през прозореца и ще видят гангстерски автомобил. После ще затворят очи и ще се надяват, че след малко няма да го има. На сутринта, ако някой ги попита, ще решат, че най-безопасно е да кажат, че не са видели нищо. Затова ще кажат: Каква кола?
Ричър изключи двигателя.
— Едно куче би ни създало много по-големи проблеми — заяви той. — Може да се разлае. В съседните дворове може да има други кучета. Ще се вдигне голям шум. Украинците може да дойдат и да проверят какво става. От скука, ако не от друго.
— Нали купихме пържоли — отвърна Аби. — В торбите има сурово месо.
— Обонянието на кучето ли е по-добро от слуха му или обратното?