Ричър забеляза, че слънцето вече изгрява. Небето посивя, а после поруменя. Дворът отзад започна да добива очертания. От сумрака се появиха неясни форми. Оградата. Извивките на съседния покрив, покрит с битум.
— Кой живее там? — попита Ричър. — Чий двор прекосихме?
— Всъщност това е жената, която ни каза за Фисник — отвърна Арън. — Тя ни разказа една история за братовчеда на съпругата на племенника на другите ѝ съседи, който взел пари от гангстер в някакъв бар. Имам чувството, че е ходила там, за да го види с очите си. Може дори за да се срещне лично с него. Изведнъж си оправи колата, а няма никакви доходи.
Мария свари трета кана кафе. Какво пък толкова, помисли си Ричър. Слънцето вече се издигаше над хоризонта. Ричър не помръдна от мястото си и продължи да пие кафе. В един момент неизвестно как разговорът се върна към парите и изведнъж всички осъзнаха, че часовникът неумолимо отброява минутите. Краят на работния ден наближаваше.
— Болницата приема пари в брой и през нощта, нали? — попита Ричър. — Краят на работния ден засяга единствено банковите преводи. Ако касите са отворени, можете да внесете парите и миг преди да качат дъщеря ви в отделението.
— Но откъде ще ги вземем? — попита Арън. — Единайсет хиляди са много пари.
— Да не губим надежда — отвърна Ричър.
Двамата с Аби си тръгнаха по пътя, по който бяха дошли. Този път с празни ръце и по светло, но от това задачата им не стана по-лесна, макар че вървяха по-бързо. Оградата отново ги затрудни, а вратичката в предния двор проскърца все така шумно.
Колата им бе изчезнала.
33
Черният крайслер с ниския покрив и високата линия на вратите, с малките прозорци и заключения багажник беше изчезнал. Мястото му до бордюра бе празно.
— Онзи тип се е измъкнал — каза Аби.
— Не мисля, че е възможно — отвърна Ричър.
— Какво се е случило тогава?
— Грешката е моя — каза Ричър. — Не прецених правилно каква реакция можем да очакваме. Жената е погледнала през прозореца, видяла е гангстерски автомобил и не се е уплашила. Позвънила е на самите гангстери. Може би им е задължена. Може това да е част от сделката ѝ с Фисник. Когато са поправили колата ѝ. Те твърдят, че имат очи навсякъде. Може би го правят именно по този начин. Тя им е звъннала, те са дошли и са огледали колата…
— Дали са отворили багажника?
— Трябва да приемем, че са го направили. Трябва да приемем и че онзи е жив. А това излага Бартън и Хоган на голяма опасност. Сигурно още спят. Трябва да им звъннем.
— Ако спят, телефоните им са изключени.
— Опитай се да се свържеш все пак.
Тя се опита. Телефоните им бяха изключени.
— Онзи човек, който говореше различни езици… — започна Ричър. — Взе ли неговия номер?
— Вантреска?
— Да.
— Не.
— Добре, тръгваме пеша — каза Ричър. — Нямаме друг избор. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Посред бял ден. А онези имат очи навсякъде. Вероятно не ни очаква приятна разходка в парка. Вероятно ни очаква второто опасно нещо, което ще направиш този ден.
— Ще се върнем в дома на Франк Бартън, така ли?
— Трябва да ги предупредим.
— Ще продължа да звъня по телефона. Но те няма да станат преди десет. Знаеш как е… Започват да свирят в полунощ, а после спят до обед.
— Чакай малко! — възкликна Ричър. — Можем да се свържем с Вантреска. Той спомена, че има разрешително за частен детектив и телефонът му е вписан във всички указатели.
Аби влезе в интернет, въведе името му в търсачката и даде съответната команда.
— Открих го! — възкликна тя след малко. После добави: — Виждам само стационарен телефон. Може да е в офиса.
— Опитай все пак.
Аби включи телефона на високоговорител и го задържа върху отворената си длан. Чуха няколко позвънявания, после нещо прещрака, сякаш обаждането бе прехвърлено на друг номер.
— Може би прехвърля обаждането в дома му — предположи Аби.
Оказа се права. Вантреска вдигна. Звучеше бодро. Звучеше весело и жизнерадостно. И делово.
— Компания за сигурност „Вантреска“, с какво мога да ви помогна?
— Обажда се Ричър. Военният полицай. С Аби взехме телефона ти от указателя. Открихме го в онова нещо, за което всички говорят.
— Интернет?
— Да. Не се обаждаме да ти възложим някой случай. Нито за да ти разкажем какво стана снощи.
— Добре.
— Ситуацията изисква първо да действаш, после да задаваш въпроси.
— Какво трябва да направя?
— Иди и провери дали Джо Хоган е добре. Също и Франк Бартън.
— Че защо да не са добре?