— Въпросите после.
— Отговори ми на този още сега.
— Албанците може би подозират къде сме били снощи. Може дори да са го установили със сигурност. Хоган и Бартън не си вдигат телефоните. Надяваме се причината да е, че още спят.
— Добре, тръгвам.
— Изведи ги от там дори всичко да е наред. Нещата могат да се объркат всеки момент.
— Къде ще отидат?
— Могат да използват моята къща — предложи Аби. — Никой не я наблюдава вече.
— Колко дълго трябва да се крият?
— Един ден — отвърна Ричър. — Това ще е достатъчно, за да видим накъде ще задуха вятърът. Не е нужно да вземат големи куфари.
Вантреска затвори. Аби прибра телефона си. Ричър пренареди вещите по джобовете си, за да постигне по-добър баланс. Аби закопча палтото си. Тръгнаха пеша. Дребничка брюнетка и голям и грозен мъж. Посред бял ден. А онези имаха очи навсякъде.
Грегъри бе казал, че първата му работа сутринта е да говори отново с Дино, а щом го бе решил, трябваше да го изпълни. Затова стана рано и се облече както при първото си посещение при албанците. Тесен панталон, тясна тениска. Дрехи, които не могат да скрият нищо. Нито пистолет, нито нож, нито микрофон, нито бомба. Необходимо, но и неудобно. Утринният въздух бе прекалено хладен. Грегъри изчака слънцето да се вдигне малко по-високо и да стопли земята. Той искаше новият ден да е встъпил напълно в правата си. Виждаше себе си като мъж, изпълнен със сила и енергия, свеж като утринна зора, мъж, който държи нещата в свои ръце, командва, а другите изпълняват. Определено не се виждаше като нощна птица, долетяла от мрака.
Отново подкара към паркинга на Сентър Стрийт. Остави колата и продължи пеша. Отново го проследиха по целия път. Наблюдателите отново предупредиха за появата му. А когато пристигна, отново видя същите шест безмълвни фигури, застанали в полукръг между тротоара и входа на склада. Като шахматни пешки, наредени в защитна формация.
Отново една от шестте безмълвни фигури пристъпи напред. Беше Джетмир. Отново за да препречи пътя му, но и за да го изслуша.
— Трябва да говоря с Дино — каза Грегъри.
— Защо? — попита Джетмир.
— Имам предложение.
— Какво предложение?
— На този етап то е само за неговите уши.
— По какъв въпрос?
— По въпрос от взаимен интерес.
— Взаимен интерес — повтори Джетмир. — Това нещо напоследък е доста кът.
Подобни думи бяха проява на дързост, която не съответстваше на разликата в заеманите позиции. Между двамата имаше само една крачка, но това бе най-голямата възможна крачка.
Грегъри обаче не реагира.
— Смятам, че и вие, и ние бяхме измамени.
Джетмир замълча за миг. После попита:
— По какъв начин?
— Всички обвиняват лисицата, но виновно всъщност е кучето. Предполагам, че във вашия фолклор има подобна народна приказка. Или пословица.
— Кой е кучето? — попита Джетмир.
Грегъри предпочете да не отговаря директно и заяви:
— И това е само за ушите на Дино.
— Не — отсече Джетмир. — Предвид случилото се през последните дни би трябвало да разбереш защо Дино не изгаря от желание да се срещне с теб. Не и без да изложиш предварително проблема. Не и без да те изслушам и да дам одобрение. Не се съмнявам, че предвид обстоятелствата вие бихте процедирали по същия начин. Неслучайно имаш служители. Дино също.
— Кажи му, че не ние започнахме да избиваме хората ви — отвърна Грегъри. — Предполагам, че не вие сте започнали да избивате и нашите момчета. Попитай го как възприема подобна теория.
— Ами ако не я възприеме?
— Попитай го какво означава.
— И какво означава?
— Мисля, че казах достатъчно. Останалото ще споделя единствено с Дино. Сега настоявам за среща с него.
— Кой тогава е убил хората ни? И твоите. Искаш да кажеш, че трета страна е действала едновременно и срещу нас, и срещу вас?
Грегъри не отговори.
— Да или не? — настоя Джетмир. — Вярваш ли, че е имало външна намеса?
— Да — отвърна Грегъри.
— В такъв случай трябва да поговорим. Дино възложи това на мен.
— При цялото ми уважение, но двамата с теб не сме на едно ниво. Неслучайно организации като нашите си имат шефове.
— Дино отсъства — каза Джетмир.
— Кога ще дойде?
— Дойде много рано и излезе.
— Въпросът е сериозен — настоя Грегъри. — И много спешен.
— Тогава говори с мен. И бездруго Дино ще ти каже същото. В момента просто си губиш времето.
— Взеха ли ви телефони? — попита Грегъри.
Джетмир се замисли, после каза:
— Питаш, защото са взели телефони от вас, а това предоставя възможност на противника да атакува системата ви за комуникация. Което пък на свой ред стеснява кръга от възможни опоненти.