— Бог казва: Аз ще изравня със земята високите ти крепости, ще превърна зидовете ти в руини и камък върху камък няма да остане от твоя град! Такива са Божиите повели. Не съм получавал никаква повеля да обичам.
Ако гневът можеше да кипи, този човек беше неговия котел.
— Аз мразя Бога — каза той. — Мразя Неговите повели. Но никакъв друг Бог не проговаря! Ние мълчахме.
— Вашият Бог на любовта никога не е вдигнал меча Си срещу мен, никога не е показал лицето Си!
— Той скочи прав, вдигна масивния стол с една ръка и го запрати в земята. Дървото се разпадна на трески.
— Ако Той е толкова всемогъщ, защо не се възправи на пътя ми!
Гневът е страх, знаех това. Всеки разгневен човек е уплашен, гой се страхува от някаква загуба. А аз никога не бях виждал толкова разгневен човек, като това огледало на собствената ми дива борба, моето заключено-и-залостено вътрешно аз.
— Защо толкова се страхуваш? — попитах аз. Той пристъпи към мен, очите му пламтяха.
— Как СМЕЕШ! — извика той. — Как СМЕЕШ да наречеш Ат-Илах страхливец] Ще те разкъсам на парчета и ще те хвърля за храна на чакалите!
Свих юмруци в отчаяние.
— Но ти не можеш да ме докоснеш, Ат-Илах! Ти не можеш да ме нараниш и аз не мога да нараня теб — аз съм твоя собствен дух от бъдещето ти след две хиляди години!
— Не можеш да ме нараниш ли? — попита той.
— Не!
— Щеше ли да го направиш, ако можеше?
— Не.
Той помисли над това един миг.
— Защо няма? Аз съм Смърт, Бич Божи!
— О, стига си заблуждавал! Защо толкова се страхуваш!
Ако столът не беше вече на парчета, той сега щеше да го разбие.
— Защото съм сам в един побъркан свят! — изрева той. — Бог е зъл, Бог е жесток! А аз трябва да бъда най-жесток от всички, за да бъда цар. Бог заповядва: Убий или умри!
После най-неочаквано той въздъхна тежко, гневът му отмина.
— Аз съм сам сред чудовища — каза той толкова тихо, че едва го чухме. — Всичко е безсмислено…
— Прекалено тъжно е всичко това — обади се Лесли с измъчено лице. — Стига толкова. — Тя се обърна и мина през стената на шатрата.
Останах още миг, вгледан в него. Това беше един от най-жестоките хора в историята, помислих си аз. Той щеше да ни убие, ако можеше. Защо ли ми дожаля за него?
Последвах Лесли и я намерих застанала в пустинята на известно разстояние от призрака на стражата, който бе убит. Тя не виждаше от мъка. Той представляваше купчина от терзания, като гледаше тялото си, натоварено на една талига, и се мъчеше да проумее какво се бе случило.
— Ти можеш да ме видиш, нали? — извика той към нея. — Аз не съм мъртъв, нали, защото съм… тук! Дошла си, за да ме отведеш в рая ли? Ти моя жена ли си?
Тя не отговаряше.
— Готови ли сме да тръгваме? — попитах я аз. При гласа ми той се обърна.
— НЕ! Не ме взимайте!
— Лесли, натисни лоста — казах аз.
— Този път ти го направи — каза тя уморено. — Аз не мога да мисля.
— Не го правя много добре, нали знаеш.
Тя сякаш не ме чу, стоеше неподвижна, втренчена в пустинята.
Ще трябва да опитам, помислих си аз. Релаксирах, колкото можах на такова място, представих си, че сме в Сийбърд, посегнах към лоста.
Нищо.
„Мърморко, помислих аз, ТРЪГВАЙ!“
— Жено — изкрещя духът-хун, — ела тук!
Жена ми не помръдна. След миг той тръгна към нас с внезапна решителност. Смъртните не могат да ни докосват, помислих аз, но дали е така с призраците на варварските стражи?
Тръгнах да застана между него и Лесли.
— Не мога да ни измъкна от тук — казах й аз отчаяно. — Трябва ти да го направиш!
Стражът се хвърли към нас.
Колко бързо се преобразяваме, когато сме застрашени! Древното Атила-съзнание взе връх, онази безпощадна ловкост на мъжа от шатрата беше моята. Никога не се отбранявай, нападат ли те и ти нападай!
В частица от секундата аз се хвърлих към лицето на воина и само за миг пропуснах да го размажа, но го сритах под коляното. Беше от плът, хубаво, и аз също.
Под коляното не беше честно, помислих си аз. По дяволите честността, обади се примитивното съзнание.
Човекът падна върху мен, изви се, за да се изправи на крака и в този миг го ударих с всичка сила отзад по врата, в гръб!
Един джентълмен не удря в гръб.
Убий го! — насъскваше ме вътрешният дивак.
Замахнах с ръка нагоре, за да разбия брадата му и в този момент светът около мен се изпари, превърна се в бучащата кабина на нашия хидроплан в момента на излитане. Светлина! Ясно небе изличи гази мрачна сцена.