— Оръжия! — възкликна поразен Иван. Как можеше един американец да знае същата метафора, която руснаците бяха измислили за себе си? — Картечници, оръдия и ракети, прицелени през полето към отсрещната къща, която не е много надалеч. А прозорците на отсрещната къща също са пълни с оръжия, прицелени към другата! Тези къщи имат достатъчно оръжия, за да се унищожат една друга сто пъти! И какво бихме правили ние, ако наследим такава къща?
Той направи жест с дланта нагоре, за да продължа аз разказа, ако мога.
— Да живееш с оръжия и да наричаш това мир?
— казах аз. — Да купуваш все повече оръжия, защото човекът в отсрещната къща купувал още? Мазилката по стените се рони, покривът ти тече, но оръжията ни са добре смазани и прицелени!
— Кое е по-вероятно: че съседът ще стреля, ако ние махнем оръжията си от нашите прозорци или пък ако сложим още? — попита Лесли.
— Ако махнем няколко оръжия от нашия прозорец — отговори Татяна, — тъй че да можем да го убием само деветдесет пъти, а не сто, това ще го накара ли да стреля, понеже ще е по-силен от нас? Не мисля. Така че аз махам едно старо, малко оръжие.
— Едностранно ли, Татяна? — попитах аз. — Без никакви договори? Без години на преговори? Смяташ да се разоръжиш едностранно, докато той е насочил всичките тези оръдия и ракети към спалнята ви?
Тя разтърси глава предизвикателно:
— Да, едностранно!
— Направи го — каза мъжът й, като кимна в съгласие, — и после покани този човек на чай. И го почерпи с разни сладкиши и спомени пред него: „Слушай, аз току-що наследих тази къща от чичо ми, както и ти си наследил твоята. Може би те не са се харесвали един друг, но аз нямам за какво да се карам с теб. И твоят покрив ли тече като моя?“ Той скръсти ръце пред себе си.
— И какво ще направи човекът? Дали ще може след като е хапнал от нашите сладкиши, после да си отиде в къщи и да стреля по нас? — Той се обърна и ми се усмихна: — Американците са-луди, Ричард. И вие ли сте толкова луди? След като сте яли от нашите сладкиши и си отидете в къщи, ще стреляте ли по нас!
— Американците не са луди — казах аз. — Ние сме хитри.
Той ме погледна косо.
— Вие сте убедени, че Америка изразходва милиарди за ракети и високотехнични системи за управление? Не е така. Ние спестяваме милиарди. Как ли, ще попиташ? — Погледнах го в очите, без да се усмихвам.
— Как? — попита той.
— Нашите ракети нямат системи за управление, Иван! Ние не им слагаме дори двигатели. Само бойни глави. Останалото е картон и боя. Много преди Чернобил, ние бяхме достатъчно умни, за да разберем: Няма никакво значение къде ще гръмнат бойните глави!
Той ме изгледа, строг като съдия.
— Нямало значение ли? Аз кимнах.
— Ние, хитрите американци, осъзнахме два факта. Първият — разбрахме, че където и да направим ракетни силози, ние не строим място за изстрелване, ние строим място-мишена. Още докато правим първата копка в земята, ние знаем, че вие вече сте я взели на прицел за петстотин мегатона. Второ, Чернобил беше съвсем малък ядрен инцидент на другия край на света, той беше по-малко и от една стотна от заряда на една бойна глава, но шест дни по-късно ние изхвърляхме млякото в Уисконсин заради вашите гама-лъчи!
Руснакът вдигна тежките си вежди.
— Значи вие сте разбрали… Аз кимнах.
— С по десет милиона мегатона, които всеки от нас може да взриви против другия, какво значение има къде ще избухнат те? Всички загиват! Защо тогава да се изразходват милиарди за ракети и компютри? Първата съветска ракета, която бъде изстреляна срещу нас и ние ви засичаме… ние взривяваме Ню Йорк, Тексас и Флорида и вие сте унищожени! А междувременно вие продължавате да се разорявате, като строите ракети. — Аз го погледнах, лукаво като койот. — Откъде мислиш, че сме намерили пари, за да построим Дисниленд?
Татяна ме гледаше със зяпнала уста.
— Свръх-секрет! — отговорих й аз. — Моите набори от Военновъздушните сили сега са генерали в стратегическото ракетно командуване. Единствените американски ракети с истински двигатели са РКМ.
— РЯМ ли? — повтори тя и погледна мъжа си. И двамата бяха с висок пост в партията, но никой не беше чувал за РЯМ.
— Public Relations Missiles— ракети за пред мас-медиите. Отвреме-навреме изстрелваме по някоя от тях за ефект…
— И четиристотин ваши камери я снимат — каза Иван. — И пускате това по телевизията не заради американците, а заради руснаците!
— Естествено — казах аз. — Не сте ли се запитвали понякога защо всички кадри с ракети в нашите предавания изглеждат като че ли е една и съща ракета? Те са една и съща ракета!