„По дяволите, помислих си аз, при всичко прекрасно, което можем да бъдем, при цялото величие, което толкова много хора вече са постигали, трябва ли да слизаме в най-низката кал на земята само с едно натискане на бутона, което ще сложи край на светлината? Няма ли поне един човек в цялата рисунка, който да е достигнал до нещо по-добро отколкото да…“
Дали чух или си въобразих, че съм чул?
Ляв завой. Продължавай да летиш, докато рисунката под вас стане кехлибарена.
Лесли не ме поп ига защо завиваме или накъде се насочваме. Беше със затворени очи и по лицето й още се стичаха сълзи.
Стиснах ръката й да я пробудя от нейното отчаяние.
— Дръж се, мъничката ми — казах аз. — Струва ми се, че сега ще видим как изглежда един свят без войни.
Не беше далеч. Отпуснах лоста, корпусът докосна водата, светът се превърна в пръски и…
Озовахме се преобърнати наопаки на около две хиляди метра височина във въздуха, после самолетът се насочи право надолу.
За стотна от секундата помислих, че Сийбърд е изпаднал в свредел, неконтролируем, после разбрах, че не Мърморко пада стремглаво, а сме в напълно въоръжен самолет-изтребител.
Пилотската кабина беше малка; ако ние с Лесли не бяхме духове, нямаше да можем да се поберем така двамата зад пилота.
Право пред нас, по-точно право под нас на около сто и петдесет метра височина друг изтребител правеше отчаяни опити да се измъкне. От гледката през предното стъкло ме побиха ледени тръпки: прицелният кръг почти обхващаше крилата на другия самолет, светещата точка в прицела търсеше кабината му.
Свят без война ли? След това, което се бе случило в Москва, сега щяхме да видим как взривяват някого на парчета във въздуха!
Едната половина от мен се свиваше от ужас, другата наблюдаваше безстрастно. Това не е реактивен самолет, отбеляза втората половина, не е Мустанг, нито Спитфайър или Месершмидт, такъв самолет не съществува. Пилотът-изтребител в мен също наблюдаваше, одобрително. Хубав полет, помислих си аз. Отлично открива целта и я преследва, достигайки разстояние за стрелба, издига се, когато целта се издига, завива, когато целта завива, пикира, когато целта пикира.
Лесли бе застинала до мен, затаила дъх, приковала очи в самолета долу. Земята оглушително се носеше към нас. Обгърнах раменете й и силно я притиснах.
Да можех да сграбча лоста за управление и да отклоня самолета, да можех да дръпна към себе си лоста — щях да го сторя. Прекалено оглушителен бе грохотът в кабината, за да извикам на пилота и да го възпра да убива.
В прицела видях на крилата на другия самолет червените звезди на Китайската народна република. О, Господи, помислих си, нима лудостта се е разпростряла над целия свят? И с Китай ли бяхме във война?
Китайският самолет изглеждаше съвсем като самолет за въздушна акробатика, боядисан отдолу в светло-синьо, отгоре — в зелено и кафяво. И въпреки целия шум и бойни действия, индикаторът за скоростта показваше само триста километра в час. Ако това е война, помислих си аз, къде са реактивните самолети? Коя година е това?
Целта внезапно направи толкова рязка маневра, за да се измъкне, че кондензи обвиха крилата й. Нашият пилот също увеличи скоростта, продължавайки преследването. Ние не можехме да усетим какво претоварване изпитва пилотът, но видяхме, че тялото му се смаза и шлемът му хлътна към пода.
Това съм аз, помислих си. Пак съм пилот. Проклети военни! Колко пъти трябва да повтарям същата грешка? Тук съм на път да убия някого и ще се разкайвам за това до края на живота си…
Целта зави остро надясно, после отчаяно обърна в друга посока. Почти в права посока срещу нас, тя попадна право в центъра на прицела ни и алтернативният аз натисна спусъка върху лоста за управление. Картечниците стреляха и град от куршуми попадна в крилата й. Мигновено облак бял дим избухна от защитната обшивка на мотора на отсрещния самолет.
Две думи от нашия пилот:
— Свърших го! — каза тя. — Почти…
Гласът беше на Лесли! Машината не пилотираше алтернативният аз, беше алтернативната Лесли!
На екрана на прицела светна надпис: ЦЕЛТА ПОРАЗЕНА.
— По дяволите! — възкликна пилотът. — Давай, Линда…
Тя ускори и приближи още повече до поразената цел, натисна продължително спусъка в непрекъсната стрелба. В кабината замириса на барут.
Сега белият дим се превърна в черен, горивото от двигателя на жертвата обля собственото й предно стъкло.
ЦЕЛТА УНИЩОЖЕНА.
— Сега го свърших! Свърших го! — извика пилотът. Дочухме едва-едва радиото.
— Делта Лидър, отклони надясно! Бързо! Веднага! Отклони надясно!