По време на сражение обикновено е работа на водения пилот от двойката да се оглежда наоколо, но нейният я бе предупредил твърде късно. Китайският изтребител се бе задал направо откъм слънцето и я бе улучил при първата атака.
Снижихме за финалния подход за кацане на дясната писта. Колесникът засвистя тихо по бетона, намалихме и спряхме точно на финалната линия на рульожката. Телевизионните камери проточиха шии и ни зяпнаха.
Около нас всъщност не беше летище, а по-скоро огромен стадион с необятни трибуни, които се извисяваха от двете страни на две еднакви писти. По трибуните трябва да имаше около двеста хиляди души, а два гигантски екрана следяха в близък план кацането на нашия изтребител.
На няколко метра зад финалната линия имаше други два американски изтребителя и китайският, който Линда бе свалила. Подобно на нашия и другите бяха черни като сажди, потънали в масло от мотора до опашката. Над останалите самолети се трудеше бригада — изчистваха ги от опушеното и от напръсканото масло. По другите обаче нямаше знаци за победи, изрисувани под името на пилота под кабината.
Журналисти и оператори се втурнаха към нас за интервюта.
— Ненавиждам гази част — каза ни пилотът. — В тази минута по целия свят Първи Военен Канал предава как Линда Олбрайт е изгърмяла, поразена в гръб като някаква загубена начинаеща гарга. — Тя въздъхна. — О-о, добре де. възпитание под налягане, Линда!
След миг малкият самолет бе в средата на екрана в едър план — също като комар под микроскоп. На огромните екрани се появи образът на пилота в момента, когато отвори кабината и свали шлема си, разтърси дългата си тъмна коса и я отметна от лицето си. Тя изглеждаше огорчена, недоволна от себе си. От нас нямаше никакъв образ на екрана. Говорителят на стадиона се обърна пръв към нея.
— Американският ас Линда Олбрайт! — съобщи той в микрофона. — Победител във великолепно сражение с Ли Шен Тан, но нещастна жертва на сечуанския Цзяо Цзиен Пън! Бихте ли ни разказали за днешните си сражения, мис Олбрайт?
Срещу финалната линия гъмжеше от запалянковци по Въздушните игри, повечето от тях носеха по шапките и якетата си отличителните знаци на своята ескадрила изтребители, предимно китайски. Те изпадаха във възторг, като гледаха големите видео-мони-тори и отвреме навреме поглеждаха между камерите към Линда Олбрайт на живо. Колко възторжено я приемаха, тя беше знаменитостта на деня! Под изображението й на екрана беше изписано ЛИНДА ОЛБРАЙТ, СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ Номер 2 и оценки все от 9,8 и 9,9. Когато тя заговори, публиката утихна.
— Почитаемият Цзяо е сред най-галантните състезатели, удостоили небесата на света — каза тя, а думите й се превеждаха по високоговорителите. — Подавам разтворена ръка в знак на уважение към храбростта и таланта на вашия велик пилот! Голяма чест би било за Съединените американски щати, ако толкова скромен човек като мен спечели шанса да се срещне отново с него в небесата на вашата прекрасна страна.
Тълпите полудяха. Явно за да бъдеш звезда във въздушните игри се изискваше нещо повече от това да знаеш кога да натиснеш спусъка.
Говорителят докосна слушалките си и бързо кимна.
— Благодаря ви, мис Олбрайт — каза той. — Признателни сме ви, че посетихте Стадион Три и се надяваме, че посещението ви в нашата страна ще бъде приятно за вас. Пожелаваме ви най-добър успех в продължаващите Международни игри! — Той се обърна към камерата: — Сега преминаваме към Юан Цзин Чи, в зона четири, където се разгръща голямо сражение…
Камерите предадоха въздушен план. Три китайски изтребителя кръжаха в строй, за да прехванат осем американски. Целият стадион едновременно ахна — всички обърнаха очи към започващата битка. Трите самолета или бяха изключително самоуверени или отчаяно се стремяха към точки и слава, но гледката на тяхната храброст беше просто магнетична.
Сражението се отразяваше от камери на всеки изтребител, както и от мрежа специални самолети с камери; телевизионният режисьор трябва да разполагаше с двадесет образа, от които да избира. И още много по пътя. Със страхотен рев от пистата излетяха две двойки китайски изтребители, с максимална скорост набраха височина, наближавайки до полесражението, за да се включат в битката преди сблъсъкът от зона четири да е минал в историята на спорта.
Линда Олбрайт разкопча коланите на раменете си и слезе от самолета — цялата блясък и стил в огнения си копринен костюм за полет, прилепнал като трико на балерина, син атлазен жакет с бели звезди, шарф на червени и бели черти.
Изчакахме, докато журналистите се тълпяха край нея за репортажа от-първата-минута-след-приземяването. Тренировките за полети изглежда я бяха научили на толкова такт и любезност, колкото и на висш пилотаж и стрелба. На всеки въпрос тя имаше по един неочакван отговор, скромен и самоуверен едновременно. Когато привършваше с интервютата, вече я притискаше тълпа от почитатели със своите въпроси и програми от игрите на китайски с нейна снимка на цяла страница, върху която искаха автографи.