— И какво направихте? Как се спряхте?
— Не сме се спирали — отговори тя. — Просто се променихме. — Тя се усмихна, като си припомни. — Всъщност японците започнаха всичко с продажбите на коли. Преди тридесет години Мацумото се включи във въздушните състезания — това беше страхотен рекламен удар — сложиха двигател от автомобил Сундай в състезателен самолет. Монтираха микрокамери на крилата на самолетите от Националните въздушни състезания, заснеха много добри кадри и направиха от това рекламен клип за първия състезателен самолет Сундай. Никой не го интересуваше, че японците се класираха четвърти, важното е, че продажбите на Сундай скочиха неимоверно.
— И това ли промени света?
— Постепенно се промени. Първо се включи Гордън Бремър, организатор на въздушни демонстрации, той пое идеята да се монтират на състезателните самолети телевизионни микрокамери и имитиращи лазерни оръжия, определи правилата, предложи големи награди за пилотите във въздушните боеве.
Около месец- два това бяха местни състезания, после съвсем внезапно въздушният бой се превърна в зрелищен спорт като никой друг на света. Отборите играят със звезди, това направо беше и карате, и шах, и фехтовка, и футбол едновременно и то в три измерения, скоростно, оглушително и изглежда по-опасно от ад.
Очите й отново заблестяха. Каквото и да бе привлякло Линда Олбрайт към този спорт, то още я държеше. Нищо чудно, че беше толкова добра в него.
— Чрез камерите запалянковците направо влизат в пилотската кабина, просто безподобно! Всяка седмица това е все едно конни състезания, бейзбол и мач едновременно. Когато Бремър рекламира това шоу из цялата страна, гой все едно че хвърли клечка кибрит в пироксилин. Моментално това се превърна във вторият по популярност телевизионен спорт в Америка, после стана първият и после американските въздушни игри завладяха сателитната телевизия и целия свят. Просто светкавично придобиха популярност!
— Парите — каза Лесли.
— Можете да бъдете сигурни, че е за парите! Градове откупуваха правото да имат бойни отбори за въздушните игри, после сред победителите се излъчваха национални отбори. А после — и тук именно нещата същински се промениха — дойдоха международните състезания, нещо като въздушна олимпиада за професионали. Два милиарда телевизора са настроени цели седем дни, докато всяка страна, която може да пусне самолети във въздуха, се сражава като луда. Можете ли да си представите приходите от реклами с публика в такъв мащаб? Някои страни изплатиха националния си дълг с приходите от това първо състезание.
Ние слушахме омагьосани.
— Не можете да повярвате колко бързо стана това. Всеки град с летище и няколко самолета спонсорираше аматьорските си отбори. Градове… само за няколко години неизвестни хлапаци станаха герои в спорта. Ако се смяташ бърз, умен и храбър и ако не се стесняваш да бъдеш международна телевизионна звезда, можеш да натрупаш такива пари, за каквито президентите могат само да мечтаят.
Междувременно Военно-въздушните сили престанаха да бъдат асовете. Щом завършеха школата, пилотите напускаха и минаваха към Игрите. Никой, естествено, не искаше да се записва във военно-въздушнитесили. Кой ще иска да бъде зле платен офицер и да живее според военния устав в някоя забравена от Бога военно-въздушна база, да си хаби времето в тренажори, които са повече изпитание и стрес, отколкото истински полет, да пилотира самолети много по-големи и смъртоносни, за да доставят удоволствие, и при които единственото сигурно е, че теб ще убият, ако има война! Едва ли мнозина биха пожелали!
Разбира се, помислих си аз. Ако имаше цивилни отбори по летене, когато аз бях хлапак, шанс да си извоюваш място и слава чрез оглушителната скорост някъде другаде освен при военните, младият Ричард щеше да се запише във военно-въздушниге сили толкова, колкото би отишъл доброволно в затвор.
— Но при всичките тези пари защо летите с витлови самолети? — попитах аз. — Твоят е някъде около шестстотин конски сили, нали? Защо не с реактивни?
— Деветстотин конски сили — каза пилотът. — Реактивните са много скучни. Те достигат скорост два пъти по-голяма от скоростта на звука. Едно кратко сражение продължаваше половин секунда, а дългото — около тридесет секунди и повечето време самолетите бяха извън полезрението. Като им се наситиха, докато още бяха нещо ново, зрителите загубиха интерес към реактивните самолети. Пък и не е лесно да накараш някой университетски техничар да лети в свръхзвуков компютър с крила.
— Виждам какво е привлякло летците — каза Лесли. — А армията и военно-морските сили?