Мъжът сви рамене, погледна ботушите си и потри крак в килима.
— Ама страхотно сражение беше, Линди! — възкликна той.
Тя остана със зяпнала уста.
— Свалиха ли те?
— Само ме повредиха. Твоят водач на американската ескадрила е страхотен пилот. — Той спря, наслаждавайки се на изумлението й н избухна в смях. — Но не чак толкова страхотен. Той забравя, че белият дим не е черен дим. Вече бях в последен подход за кацане, спускам колесника, клапите и когато завивам, той ми се появява в прицела и го улучвам. Голям късмет! Директорът каза, че на екрана изглеждало прекрасно. Двадесет и две минутен полет! По това време Тайпе вече е извън обхвата, тъй че се свързвам с Шанхай Три. И чак като кацам, виждам там твоя самолет, черен като овца! Щом свършиха интервютата, казвам си: „Жена ми има нужда от малко ободряване…“
В този момент гой погледна към стаята, видя ни и се обърна към Линда.
— А, пресата ли? Да те оставя ли за малко?
— Не са от пресата — каза тя, като го гледаше в лицето. После се обърна към нас: — Ричард п Лесли, това е моят съпруг Кжиштоф Собиески, полският ас номер едно…
Мъжът не беше толкова висок, колкото мен, косата му беше по-светла от моята, веждите — по-тежки, якето му — алено п бяло с надпис „Ескадрила номер едно — отбор по въздушен бой на Полша“. Извън тези разлики, спокойно можех да кажа, че виждам собственото си смаяно отражение. Поздравихме се, докато Линда обясни колкото можа по-просто кои сме.
— Разбирам — колко неловко, обаче ни прие, защото жена му пи бе приела. — А там, у вас, откъдето идвате, много ли прилича на нашия свят?
— Не — отговорих аз. — На нас ни се струва, че вие сте изградили своя свят около Игрите. Като че ли елшата планета е увеселителен дом, нещо като карнавал. Това ни изглежда малко странно.
— Вие току-що ми разказахте, че вашият свят е изграден около войната, „истинска война“ — обмислено, предварително планирано масово убийство, планета, склонна към саморазрушение — каза Линда.
— Това именно е странно!
— На вас това може да ви изглежда като увеселителен дом — побърза да обясни мъжът й, — но ние имаме мир, достатъчно работа, благоденствие. Дори оръжейната индустрия процъфтява, обаче самолетите, корабите и танковете сега излизат на бой с безвредни оръжия, халостни куршуми и лазерни имитатори. Защо да се сражаваме, защо да се избиваме за нищо, щом можем да пуснем същите тези сражения по сателитната телевизия и да живеем, за да си харчим приходите от това? Никакъв смисъл няма да се избиваме заради едно сражение. Нима актьорите се убиват заради един филм? Игрите са голяма индустрия. Някои хора говорят, че залагането в Игрите е лошо, но ние смятаме, че е по-добре да се занимаваме с хазарт, отколкото да… как да кажа… да се самоунищожаваме, нали?
Той заведе жена си до канапето и докато говореше, я държеше за ръка.
— А и Линди не ви е казала какво облекчение е да не мразиш никого! Днес например виждам, че жена ми е улучена и свалена от китайски пилот. И какво — да полудея ли, да намразя човека, който я е победил, да намразя китайците, да намразя живота? Единственото, което бих възненавидял, това е да се окажа следващия път на мястото на горкия човек, когато моята Линди го вземе на прицел. Тя е американският ас номер две! — Той я погледна, а тя сви вежди. — Не ви го е казала, предполагам?
— Ще бъда номер последен, ако не се оглеждам — каза тя. — Никога не съм се чувствала толкова тъпо, Крие, никога не съм се чувствала толкова… тъкмо светва надписът, че съм улучена и фюит! двигателят излиза от строя! А в този момент профучава Цзяо и се тресе от смях…
Светлинните, които бяха светнали еднократно на телефона, сега станаха по-настойчиви. Накрая телефонът се раззвъня като луд: порой от спешни обаждания — продуценти, директори, представители на отбора, на града, заявки за интервюта от пресата и телевизията, спешни покани. Ако тези двамата живееха в нашето време, щяхме да ги помислим за рок-звезди на турне.
За толкова много неща имахме да ги питаме, помислих аз, но те не само трябваше да подготвят стратегията за утрешното отборно състезание, а и да си поговорят, да поспят.
Станахме, докато двамата бяха на телефона и мълчаливо им махнахме за довиждане. Линда закри слушалката с ръка.
— Не си тръгвайте! Само за малко ще… Крие също закри слушалката си.
— Почакайте! Ще вечеряме заедно! Моля ви, останете!
— Благодаря ви, но не — каза Лесли. — Вече ни отделихте премного време.
— Щастливо кацане и на двамата — казах аз. — И отсега нататък, мис Олбрайт, нека поглеждаме зад себе си, а?