— Просто отидох да нагледам как гори огъня — каза той.
Очите й бавно се изкачиха нагоре и спряха върху ръцете му.
— Все още гори много силно — продължи той. — Мисля, че ще тлее цяла нощ.
Но начинът, по който го гледаше, го караше да се чувства неудобно.
— Какво има? — попита и остави запалката. После погледна надолу и за пръв път забеляза дългата и тънка драскотина, която разсичаше по диагонал цялата му ръка — от кокалчето до китката.
— Едуард!
— Да — каза той. — Тези вършини са ужасни. Издират те до кръв. Ама, чакай, Луиза. Какво има?
— Едуард!
— О, за бога, жено, седни и се успокой. Няма за какво да се вълнуваш. Луиза! Луиза! Седни най-после!