Но Оливас беше мъртъв и нямаше как да отговаря на въпроси. Никой вече не можеше да каже защо го е направил.
С изключение на Рейнард Уейтс може би.
„К’во стана с шибаната ни сделка, а?“
А може би и Рик О’Шеа.
Бош отново напрегна съзнанието си и нещата изведнъж си дойдоха на мястото. Стана му ясно защо Оливас е поел огромния риск да насочи вниманието към Рейнард Уейтс, като е вписал мнимото му обаждане в следствения журнал. Ясно като бял ден, без следа от съмнение.
Рейнард Уейтс не беше убиецът на Мари Жесто!
Бош скочи на крака и започна да събира документите. Притисна ги към гърдите си и се втурна към изхода. Стъпките му проехтяха с оглушителна сила, сякаш подире му тичаше цяла тълпа преследвачи. Той дори се обърна, но ротондата беше пуста.
22
Покрай размислите в библиотеката закъсня за обяда. Когато влезе в ресторанта, Рейчъл вече седеше на масата, вдигнала разтвореното меню пред очите си.
— Извинявай — промърмори Бош.
— Няма нищо — отвърна тя: успя да скрие раздразнението си. — Но аз вече си поръчах, защото не бях сигурна, че изобщо ще се появиш.
Бош взе менюто от ръцете й и директно го прехвърли на келнера, който чакаше на крачка от масата.
— Донесете същото и на мен. За пиене ще се огранича само с вода.
Келнерът тръгна, а Рейчъл иронично отбеляза:
— По-добре го повикай, защото това, което си поръчах, едва ли ще ти хареса.
— Защо? Аз обичам морска храна.
— Защото си поръчах сашими, а снощи ти спомена, че не си суровоядец.
Това го накара да се позамисли, но после той реши, че все пак трябва да понесе някакво наказание за закъснението си.
— В стомаха всичко се смесва. — Бош махна небрежно с ръка. — Но възниква въпросът защо това място се нарича „Уотър Грил“, след като нямат скара?
— Добър въпрос.
— Добре де, няма значение. Трябва да поговорим. Имам нужда от помощта ти, Рейчъл.
— За какво? Какво е станало?
— Мисля, че Рейнард Уейтс не е убил Мари Жесто.
— Как така? Нали той ви заведе при тялото? Да не искаш да кажеш, че това не е Мари Жесто?
— Не. Аутопсията потвърди, че е именно тя. В онзи гроб със сигурност е лежала Мари Жесто.
— Но Уейтс ви го показа, нали?
— Точно така.
— И призна, че убиецът е той?
— Да.
— Аутопсията потвърждава ли причината за смъртта — такава, каквато е описана в показанията на Уейтс?
— От това, което чух — да.
— В такъв случай не разбирам за какво говориш, Хари. Как е възможно при тези обстоятелства да подозираш, че убиецът не е той?
— Възможно е, защото ние нямаме представа какво всъщност става. Поне аз нямам. Оливас и О’Шеа играят някаква игра с Уейтс. Не знам каква точно, но убийствата в Бийчуд Кениън без съмнение се дължат на нея.
Тя вдигна ръце.
— Дай отначало, ако обичаш. Само факти, без теории и умозаключения. Искам да чуя всичко, което знаеш.
И той й разказа за фалшивата отметка на Оливас в работния дневник, а след това описа всичко, което се беше случило, след като Уейтс се бе качил по стълбата в гората. Не пропусна да спомене и вика му по време на стрелбата и онова, което беше изрязано от записа.
Отне му петнайсетина минути. Междувременно им донесоха поръчката. Направи му впечатление, че храната беше сервирана сравнително бързо, но пък в това нямаше нищо чудно — нали не я готвеха. Престори се на прекалено ангажиран с разказа, за да не докосва суровата риба в чинията.
Ангажирана пък изцяло в това, което чуваше, Рейчъл не обърна внимание на малката му хитрост. Умът й работеше напрегнато.
— Вписването на Уейтс в журнала ми се струва безсмислено. — Тя поклати глава. — То без съмнение го свързва с разследването, но той вече го е направил сам — чрез признанието си, плюс желанието да ви заведе в гората. Защо е била нужна тази фалшива отметка?
— По две причини. — Бош се приведе над масата. — Първо, Оливас е искал да е сигурен, че самопризнанието ще мине. Не е бил сигурен дали аз няма да открия пропуски в него и е искал да се подсигури. Записът в дневника автоматично ме поставя в положението да повярвам и на самопризнанието.
— Добре. А втората причина?
— Тук нещата стават доста объркани. — Бош въздъхна. — Безспорно вписването ме кара да повярвам в самопризнанието, но едновременно с това заплашва да ме извади от играта.
В очите на Рейчъл се появи недоумение.
— Я дай по-подробно.
— Това е моментът, в който се отклоняваме от твърдо установените факти и навлизаме в предположенията. Или теориите, догадките — наречи ги както искаш. Оливас вкарва обаждането в хронологията на разследването и ми го хвърля в лицето. Знае, че ако му повярвам, ще повярвам и на нещо друго: че в далечната деветдесет и трета с партньора ми сме допуснали огромна грешка, в резултат на която още много невинни хора губят живота си. Тоест на моята съвест ще тежат всичките жени, които Уейтс е ликвидирал оттогава.