Тя отново се поколеба, а Бош сериозно се запита дали може да й има доверие. Може би смяната на ресора я беше променила. Може би, по подобие на много хора преди нея, омесването с политиката бе успяло да я превърне в политическа проститутка.
— Окей, Хари, разбрах — каза тя най-сетне. — Просто исках да ти помогна. Но не забравяй какво ти казах. Чакам обаждането ти, при това скоро!
— Добре, Кейша. Лека нощ.
Бош затвори телефона и направи опит да прогони съмненията си. За да успее, трябваше да обмисли важността на току-що получената информация. О’Шеа беше получил най-малко двадесет и пет хиляди долара дарения за предизборната си кампания само от ГО и адвокатската кантора на Сесил Добс. Тоест от хора, които със сигурност поддържаха близки отношения със семейство Гарланд. Всичко беше законно, но въпреки това представляваше ясна индикация, че той е на прав път.
Коремните му мускули се стегнаха в радостно очакване. Сега вече наистина имаше върху какво да поработи. Най-сетне беше открил пролуката, през която щеше да се добере до истината. Пристъпи към кухненската маса и хвърли поглед към пръснатите върху нея формуляри и полицейски рапорти. Измъкна папката с надпис УЕЙТС: МИНАЛО И БИОГРАФИЧНИ ДАННИ, разгърна я и потъна в четене.
25
От гледна точка на силите на реда Рейнард Уейтс беше абсолютно необичаен заподозрян в убийство. Когато бе спряла микробуса му в Ехо Парк, полицията на Лос Анжелис на практика бе заловила един убиец, когото изобщо не беше търсила. Нито една дирекция или отдел нямаше представа за него, нямаше досие или компютърен файл. ФБР не му бе изготвило профил, никъде нямаше биографични данни за човек с неговите наклонности. Просто попадат на един убиец и започват да го разследват от нулата.
Всичко това най-много важеше за детектив Фреди Оливас и партньора му Тед Колбърт. Те бяха поели един случай с толкова голяма инерция и обществена значимост, че буквално бяха засмукани от него. Единствената им възможност бе да вървят с бързи крачки напред, към повдигането на официално обвинение. Нямаше време за спокоен размисъл, нямаше време за повторно оглеждане на фактите. Уейтс бе арестуван с чували, пълни с разчленените трупове на две жени. Доказателствата бяха толкова ужасни и толкова недвусмислени, че никой не си бе направил труда да проучи кого всъщност са арестували, какво го е накарало да превозва отвратителния си товар в точно определен час от денонощието в точно определен район.
Поради тези причини следствието не съдържаше почти нищо, което да е от полза за Бош. В папката бяха събрани предимно рапорти на следствените органи, в които се описваха усилията за идентифициране на жертвите и комплектоването на физическите доказателства в удобен за прокуратурата формат.
Допълнителната информация за личността на Уейтс се изчерпваше с минимални лични данни, предоставени от самия него или извадени от публичните регистри. На практика Оливас и Колбърт не знаеха почти нищо за обвиняемия, но това, с което разполагаха, им беше напълно достатъчно.
Бош изчете следственото дело за двайсетина минути, а когато приключи, в бележника му имаше отметки, които заемаха само половин страница. Беше се опитал да изгради опростена схема, засягаща предишните арести и освобождавания на заподозрения, при които той използва две имена — Рейнард Уейтс и Робърт Саксън.
30.04.92 — В Холивуд е убит Даниъл Фицпатрик.
18.05.92 — Арестуван е Рейнард Уейтс, днр 03.11.71, лична карта издадена в Холивуд
01.02.93 — Арестуван за незаконно проникване е Робърт Саксън, днр 03.11.75
— Идентифициран чрез пръстови отпечатъци като Рейнард Уейтс, днр 03.11.71
09.09.93 — В Холивуд е отвлечена Мари Жесто.
11.05.06 — На Ехо Парк ? 187 е арестуван Рейнард Уейтс, днр 03.11.71
Бош загледа замислено записките си. Две неща в тях заслужаваха внимание. По всичко личеше, че Уейтс е получил свидетелство за правоуправление, след като е навършил двадесет години. Независимо с кое име се представяше, той посочваше една и съща дата на раждане, с изключение на годината. 1975 очевидно бе използвана в опит да мине за непълнолетен, но в останалите случаи винаги се посочваше 1971 г. Това беше обичайна практика на хората, които сменят самоличността си: новото име се прикача към действителните данни с оглед да се избегне евентуалното объркване или забравяне — най-вече при полицейска проверка.
От направените през седмицата проверки Бош вече знаеше, че в регистрите на община Лос Анжелис не съществува акт за раждане с дата 03.11, нито на Рейнард Уейтс, нито на Робърт Саксън. Изводът, направен от него и Киз Райдър, беше логичен — и двете имена бяха фалшиви. Но в момента започваше да си мисли, че датата 03.11.71 може би не е измислена. Може би Уейтс — или лицето, което се криеше зад това име — все пак бе запазил истинската си рождена дата.