Насочи вниманието си към един друг интригуващ факт: между убийството на Даниъл Фицпатрик и датата на издаване на шофьорската книжка на Уейтс имаше по-малко от месец. Към него прибави справката, според която той бе подал молба за тази книжка, след като е навършил двадесет. Това беше малко вероятно в град като Лос Анжелис, където автомобилът е почти единственото средство за придвижване. Едва ли едно младо момче ще чака да навърши двадесет, за да си извади книжка. Това беше още една индикация, че истинското име на този човек не е Рейнард Уейтс.
Бош се остави на вътрешното си чувство. Усети приближаването на истината по начина, по който сърфистът усеща подходящата вълна — всичките му сетива Доловиха раждането на една нова самоличност. Осемнадесет дни след като е убил Даниъл Фицпатрик под Прикритието на гражданските бунтове, извършителят спокойно отива в Областната автомобилна инспекция и подава молба за издаване на шофьорска книжка. Във въпросната молба се представя като Рейнард Уейтс, роден на трети ноември 1971 година. По закон молбата трябва да бъде придружена от акт за раждане — документ, който се вади лесно, ако човек знае към кого да се обърне. Както в Холивуд, така и в Лос Анжелис. Издаването на фалшив акт за раждане в тези общини е лесна, почти лишена от риск задача.
Бош беше убеден, че между убийството на Фицпатрик и смяната на самоличността има връзка. Причинно-следствена връзка. Нещо около убийството бе принудило извършителя да потърси смяна на самоличността си. Проличаваше особено ясно при признанията на Рейнард Уейтс, който категорично твърдеше, че е извършил убийството на Фицпатрик за удоволствие, че е осъществил една своя отдавнашна мечта. Още по-категорично бе твърдението му, че изборът на Фицпатрик е абсолютно случаен, плод на моментните обстоятелства.
Но ако това бе истина и убиецът действително беше действал импулсивно, защо тогава предприемаше бързи стъпки за промяна на самоличността си? Само осемнадесет дни след убийството си бе извадил фалшив акт за раждане, на базата на който му бе издаден документ за управление на МПС. И се бе родил Рейнард Уейтс.
Бош си даваше сметка за противоречията в тези разсъждения. Ако убийството на Фицпатрик действително бе извършено по начина, по който го описваше Уейтс, нямаше никакви причини за спешната промяна на самоличността. Но факторът време противоречеше на тази теза: подаването на заявление за шофьорска книжка бе само осемнадесет дни след убийството. Изводът беше, че между тези две събития наистина съществува връзка. Фицпатрик не беше случайна жертва. Възможно бе дори да е поддържал някакви отношения с убиеца и именно това да е била причината за смяната на самоличността.
Бош стана и отнесе празната бутилка в кухнята, реши, че две бири са му достатъчни. Мозъкът му трябваше да остане бистър. Върна се в хола и пусна уредбата. „Оттенъци в синьо“ — едно изпълнение, което винаги го изпълваше с енергия.
Седна на масата и разтвори работния дневник по случая Фицпатрик. Партньорката му вече го беше преглеждала, но тогава задачата им беше да се подготвят за самопризнанието на Уейтс, а не да търсят скрита връзка между отделните събития.
Следствието беше дело на двама детективи, временно командировани към Отряда за борба с безредиците. Бяха свършили сравнително добра работа, без да проследяват кой знае колко мотиви — просто защото такива липсваха, а и по време на масови безредици хората прибягват до насилие без видими причини и без избор на жертвите.
Очевидци на убийството не бяха открити. Криминалистите не бяха намерили никакви веществени доказателства освен флакона със запалителна течност, който се бе оказал старателно избърсан. По-голямата част от документацията на Фицпатрик бе унищожена от огъня и водата, а остатъците бяха струпани в два кашона и забравени. Още от самото начало на следствието ставаше ясно, че извършителят няма да бъде открит. По тази причина то беше претупано надве-натри и изпратено в архива.
Работният дневник беше толкова тънък, че Бош го отначало докрай за по-малко от двадесет минути. Не си водеше бележки, защото не откри нищо, което да заслужава вниманието му. Почувства, че вълната започва да спада и напредъкът му по гребена й скоро ще приключи.