Озбърн кимна, но това, което каза, изобщо не приличаше на съгласие.
— Разбирам. Но работата тук, в ОССБД, се подчинява на правилата, определени от Закона за защита на децата. Достъп до личните данни на нашите питомци могат да имат единствено лица, посочени от съда. За съжаление ръцете ми са…
— Робърт Фоксуърт вече не е малолетен — прекъсна го Рейчъл. — В момента той е на тридесет и четири години, а данните от досието му може би ще ни помогнат да предотвратим една от най-големите заплахи за града в последно време, включително спасяване на човешки живот!
— Разбирам, но и вие трябва да ме…
— Бъдете уверен, че и аз ви разбирам. Но ако не получим незабавен достъп до въпросното досие, има опасност за живота на определени хора. Не искате това да легне на вашата съвест, нали? Ние също. Следователно сме един екип. Ето какво ще ви предложа: ще прегледаме досието тук, в кабинета ви. А междувременно аз ще се обадя в службата и ще накарам колегите си да поискат съдебна заповед. Ще имам грижата тя да е тук до края на работния ден.
— Ами… В такъв случай трябва да изискам папката от архива.
— Тук ли се намира той?
— Да, в приземието.
— В такъв случай се обадете да донесат въпросното дело. За съжаление времето ни е малко.
— Почакайте тук. — Озбърн се изправи. — Лично ще сляза да го взема.
— Благодаря ви.
Озбърн излезе от кабинета, а Рейчъл и Бош се настаниха на столовете пред писалището.
— Да се надяваме, че няма да му дойде друг акъл — усмихна се тя.
— Добра си — промърмори Бош с уважение. — Доскоро си мислех, че единствено дъщеря ми може да убеди зебрата да се откаже от ивиците си, но виждам, че и ти си същата.
— Ако работата стане, ще ме заведеш на още един обяд в „Уотър Грил“ — отсече тя.
— Добре, но при условие да не поръчваме сашими.
Озбърн се забави петнайсетина минути. Най-сетне се появи с папка с твърди корици, дебела поне три сантиметра. Уолинг стана и я взе от ръцете му. Бош също стана.
— Ще приключим максимално бързо, господин Озбърн. — Тя се усмихна. — Благодаря ви.
— Хей, чакайте! Нали щяхте да прегледате досието тук?
Рейчъл вече вървеше към вратата.
— Не разполагаме с време, господин Озбърн. Трябва да тръгваме. Утре сутринта ще си получите папката.
И излезе, следвана от Бош.
— А съдебната заповед? — извика Озбърн, но никой не му обърна внимание.
Рейчъл кимна на служителката, която покорно натисна бутона за отваряне на вратата. Бош продължаваше да върви на две крачки след нея, възхитен от увереното й поведение.
— Има ли наблизо някой „Старбъкс“, където да прегледаме тези неща на спокойствие? — попита Рейчъл.
— „Старбъкс“ винаги е на две крачки — усмихна се Бош.
Тръгнаха по тротоара и скоро стигнаха до малка закусвалня с вътрешен бар и две-три високи столчета пред него. Бош поръча две кафета на човека зад тезгяха. Рейчъл се настани на един стол и отвори папката.
Докато дойдат кафетата, тя вече го беше изпреварила с една страница. Той седна до нея и започна да чете документите, които вече беше прегледала. Работеха съсредоточено, без дори да докоснат кафетата — те бяха просто пропуск до временното им работно място.
Най-отгоре в папката лежеше копие от акта за раждане на Фоксуърт. Беше се появил на бял свят в болницата „Куин ъф Ейнджълс“. Според приложените данни майката се казваше Розмари Фоксуърт, дата на раждане 21.06.54, място на раждане Филаделфия. Бащата беше неизвестен, а постоянният адрес на Розмари беше апартамент в жилищен блок на авеню „Орчид“ в Холивуд. Бош напрегна паметта си. Днес на този адрес се намираше модерният център „Кодак“ — част от плана за съвременно строителство и обновяване на Холивуд, лъскава сграда от мрамор, стъкло и с червени пътеки, която едва ли имаше нещо общо със сбутания квартал от 70-те, населяван от хипита и безделници.
В акта беше отбелязано името на лекаря, акуширал при раждането, плюс това на един социален работник.
Бош механично започна да пресмята. Розмари бе родила сина си на седемнадесет, от неизвестен баща. Името на социалния работник в документа означаваше, че раждането е за сметка на общинските служби за социално подпомагане, а адресът на родилката едва ли е подходящ за отглеждането на новородения Робърт.