— Нищо. Просто си мисля.
— Приличаш на човек, който току-що е срещнал призрак — каза тя.
Той само сви рамене.
Уолинг събра документите, затвори папката и най-после посегна към кафето.
— И сега какво?
Бош дълго я гледа, преди да отговори.
— Ехо Парк.
— Ще ти трябват подкрепления.
— Първо ще ида да хвърля едно око, а след това ще извикам подкрепления.
— В такъв случай идвам с теб — отсече тя.
Четвърта част
КУЧЕТО, КОЕТО ХРАНИМ
27
Решиха да вземат мустанга, защото служебната кола на Рейчъл прекалено биеше на очи. Навлязоха в Ехо Парк, но се държаха далеч от дома на Саксън на Фигероа Лейн 710. Самото местонахождение на къщата се оказа проблем, защото уличката бе свързваща алея между Фигероа Терас и Чавес Равийн — толкова тясна и лишена от движение, че всяка кола, дори стар мустанг, щеше да направи впечатление. В случай, че Уейтс се криеше там, със сигурност щеше да има предимството да ги забележи пръв.
Бош спря на пресечката на Бюдри и Фигероа Терас и замислено забарабани с пръсти по кормилото.
— Избрал е добро място за тайния си замък. Няма как да го доближим, без да привлечем вниманието. Особено пък денем.
— Е, нали затова средновековните замъци са се строели по върховете на хълмовете.
Бош погледна наляво, към високите сгради, които стърчаха над къщите по Фигероа Терас. В най-високата и най-близката, непосредствено оттатък магистралата, се помещаваше централата на Градското водоснабдяване.
— Хрумна ми нещо — промърмори той и подкара колата надолу.
Спряха в подземния паркинг на ЦГВ и Бош отвори багажника и извади един сак. В него държеше комплект средства за наблюдение — мощен бинокъл, фотоапарат и старателно навит спален чувал.
— Какво ще снимаш? — попита Уолинг.
— Нищо. Но апаратът има телеобектив, който може би ще искаш да използваш, докато аз гледам през бинокъла.
— А спалният чувал?
— Вероятно ще се наложи да легнем на покрива. Не искам да си изцапаш елегантното федерално костюм-че.
— Мисли за себе си, не за мен.
— Мисля за момичето, което е отвлякъл Уейтс. Да вървим.
Тръгнаха към асансьорите.
— Забелязваш ли, че продължаваш да го наричаш Уейтс, макар вече да сме сигурни, че името му е Фоксуърт? — попита тя.
— Да. Вероятно защото го разпитвахме като Уейтс, стреля по нас като Уейтс, избяга като Уейтс…
Тя не каза нищо, макар той да подозираше, че има доста забележки от психологическа гледна точка.
Качиха се на приземния етаж и Бош отиде на информацията. Показа картата си и поиска спешна среща с началника на охраната.
След две минути се появи висок чернокож мъж със сиви панталони и тъмносин блейзър. Този път и Рейчъл извади служебната си значка. Човекът беше видимо впечатлен от смесения им екип.
— Хиеронимус — изхъмка той, забил очи в служебната карта на Бош. — Хари ли ви викат?
— Да.
Мъжът се усмихна и протегна ръка.
— Джейсън Едгар. Мисля, че преди време сте били партньори с братовчед ми…
Бош също се усмихна. Щастливата случайност щеше да му осигури пълното съдействие на този човек. Премести спалния чувал под другата си мишница и здраво разтърси десницата му.
— Говорил ми е за вас. Редовно сте му предоставяли информация, свързана с ЦГВ. Много ми е приятно.
— И на мен. Какво ви води насам? Да не е терористична заплаха, след като и ФБР е тук?
— Не, не — размаха ръце Рейчъл. — Тук сме по друга работа.
— Трябва ни наблюдателен пункт, Джейсън — каза Бош. — Интересува ни една къща в Ехо Парк, оттатък магистралата. Няма как да се доближим до нея. Помислихме си, че можем да го направим от вашия покрив или някоя стая на горните етажи…
— Знам какво ви трябва — отвърна Едгар. — Елате.
Влязоха в един от асансьорите и началникът на охраната използва специален ключ за петнадесетия етаж. Обясни им, че в момента тече ремонт на цялата сграда, но етаж по етаж. На петнадесетия нямало никого, стаите били опразнени и готови за предстоящото преустройство.
— Разполагайте се свободно и си намерете най-доброто място за наблюдателен пункт.
— Къде си служил? — попита Бош.
— Морски пехотинец, операция „Пустинна буря“ и цялата останала бъркотия. Това е причината да се откажа от полицията: дойде ми до гуша от бойни действия. Докато тук съм от девет до пет, работата е спокойна и никакъв стрес. Разбираш какво искам да кажа, нали?
Бош не разбираше, но въпреки това кимна. Асансьорът спря, вратата се плъзна встрани. Озоваха се в огромно остъклено помещение. Едгар ги поведе към широките прозорци, които гледаха към Ехо Парк.