Зад тях се разнесе мелодичният звън на асансьора и Бош свали бинокъла. Джейсън Едгар влезе с два стола в ръце.
— Перфектно — усмихна се Бош, взе единия и го сложи с облегалката напред до панорамното стъкло. Рейчъл нагласи своя по нормален начин и попита:
— Успяхте ли да хвърлите едно око на сметките, Джейсън?
— От двайсет и една години разноските на този адрес се поемат от Джанет Саксън.
— Благодаря.
— Няма за какво.
— Страшно много ни помогна, Джери… прощавай, Джейсън — рече Бош. — За известно време ще останем тук, после си тръгваме. Тук ли да оставим столовете?
— Кажете на пропуска. Те ще ме предупредят. Столовете ги оставете.
— Благодаря.
— Успех. Дано пипнете своя човек.
Стиснаха си ръцете и Едгар тръгна към асансьора. Бош и Уолинг седнаха на столовете и насочиха вниманието си към къщата на Фигероа Лейн. Бош предложи да наблюдават на смени, но Рейчъл отказа. По същия начин реагира и на предложението му да използва бинокъла — всъщност се оказа, че телеобективът на апарата предлага по-добра гледка от него.
Така изтекоха двадесетина минути. През това време Бош изследва подробно къщата и гаража, а след това насочи бинокъла към гъстите храсталаци в горната част на терена.
— Гаражът, Хари! — възбудено прошепна Уолинг. Той бързо наведе бинокъла. Слънцето се беше скрило зад малко облаче и прозорчетата на двойната врата вече не блестяха. Зад тях се виждаше задницата на бял микробус.
— Такъв микробус е бил използван при снощното отвличане — добави напрегнато тя.
— И аз така чух.
Възбудата му рязко нарасна. В къщата на Рейнард Уейтс имаше бял микробус!
— Да вървим, Рейчъл! — Той скочи. — Присъствието на този автомобил в гаража означава само едно: Уейтс е там заедно с отвлеченото момиче!
Хукнаха към асансьорите.
28
Докато излизаха от подземния гараж, набързо обсъдиха възможността да извикат подкрепления. Рейчъл беше за, но Бош се колебаеше.
— Разполагаме само с белия микробус и нищо повече. Момичето може би е в къщата, но той не. Атакуваме ли при тези обстоятелства с помощта на командоси, положително ще го изпуснем. Искам да направя една последна проверка. Едва след нея можем да извикаме подкрепления, ако се нуждаем от тях.
Тези доводи му се струваха разумни, но и нейните бяха разумни.
— А ако е в къщата? — контрира Рейчъл. — Ние сме само двама и лесно можем да попаднем на засада. Трябва ни поддържащ екип, Хари. Това е правилната реакция, друга няма.
— Ще поискаме помощ на място.
— Тогава ще е късно. — Тя поклати глава. — Знам какво си намислил. Искаш да го пипнеш със собствените си ръце и за целта си готов да рискуваш живота на момичето. Нашия — също.
— Искаш да се откажеш? — Той присви очи.
— Не, Хари. Не искам да се откажа.
Това сложи край на спора. Фигероа Стрийт минаваше току зад сградата на ЦГВ. Бош подкара колата на Изток, към подлеза под магистрала 101, след което зави на север и пое по Фигероа Терас, която свършваше с тясната алея Фигероа Лейн.
Спря в началото на алеята и се извърна към спътницата си.
— Оттук вървим пеша. Придържаме се до редицата гаражи. Само по този начин той не може да ни види от прозорците на номер 710.
— А ако не е в къщата, а в гаража?
— В такъв случай прочистваме гаража и продължаваме с къщата.
— Но тя е откъм хълма, а това означава, че в един момент трябва да пресечем уличката.
— С мен ли си, Рейчъл? Или предпочиташ да се оттеглиш?
— Вече ти казах, че съм с теб.
— Тогава да вървим.
Слезе от колата и тръгна нагоре по тесния тротоар. Извади телефона си и го изключи.
Дишаше тежко, дори се изпоти. За разлика от Рейчъл, която го следваше с лека стъпка и без никакви признаци на умора. Макар че беше отказал цигарите преди много време, двадесет и пет години пушене бяха увредили безвъзвратно белите му дробове.
Трябваше да прекосят алеята, при което от розовата къщичка можеше да ги видят. Бош хвана Рейчъл за лакътя, приведе се към нея и прошепна:
— Аз съм ти прикритие. Ще види част от раменете ми, но няма да види теб.
— Това е без значение. — Тя сви рамене и продължи напред. — В момента, в който ни зърне, ще разбере какво става.
Без да обръща внимание на думите й, Бош се плъзна покрай гаражите под къщата, изскочи пред олющената двойна врата на номер 710 и надникна през едното от малките прозорчета. Гаражът беше задръстен с кашони и варели, пръснати безразборно около микробуса. Нямаше никого. Страничната врата беше затворена. Бош отиде до нея и натисна бравата.