— Заключено — прошепна, направи крачка назад и огледа двете крила на гаражната врата. Рейчъл беше залепила ухо за едното. Погледна го и поклати глава. Нищо. В долния край на двете крила имаше дръжки — крилата се вдигаха нагоре. Ключалка не се виждаше. Бош се наведе и дръпна едната дръжка. Вратата помръдна един-два сантиметра и спря. По същия начин реагира и другото крило. Това означаваше, че са заключени отвътре, най-вероятно с катинари.
Бош се изправи, погледна Рейчъл и кимна към къщата.
Тръгнаха към бетонното стълбище. Бош водеше. Спря на четири стъпала преди площадката и погледна към Рейчъл. Даваше си ясна сметка, че рискуват, че той рискува и нейния живот. Единственият начин за проникване в къщата беше през главния вход, друг нямаше.
Заоглежда прозорците. Правеше го бавно и с безкрайно внимание, напрегнал слух до крайност. Не забеляза движение, но му се стори, че отвътре долитат приглушените звуци на телевизор или радио. Извади пистолета си и изкачи последните стъпала.
Прекрасно знаеше, че в случая не може да става въпрос за заповед за обиск или други законови средства. Като беше отвлякъл момичето, Уейтс се беше поставил в положението да бъде атакуван по всякакви начини, тъй като ставаше въпрос за спасяването на човешки живот. Бош протегна ръка към топката на бравата и бавно я завъртя. Вратата се оказа отключена.
Безкрайно внимателно той я побутна навътре. Очите му се спряха на металните релси над прага — очевидно за по-лесното преминаване на инвалидна количка. Включеното радио се чуваше по-ясно. Някакъв Проповедник дрънкаше за Страшния съд.
Предпазливо влязоха в антрето. От вратата вдясно се влизаше в дневната, комбинирана с трапезария. В дъното се виждаше арка, която явно водеше към кухнята. Тясно коридорче вляво осигуряваше достъп до останалата част на къщата. Без да се обръща, Бош посочи с пистолета си вдясно, а самият той тръгна направо, към кухнята.
Застана под арката и се обърна. Рейчъл предпазливо се промъкваше към дневната, стиснала оръжието си с две ръце. Бош влезе в кухнята — чиста и подредена, без мръсни чинии в умивалника. Радиото беше поставено на плота. Ораторът обясняваше на аудиторията, че Бог ще обърне гръб на неверниците.
Втора арка водеше към трапезарията. Под нея се появи Рейчъл, свали пистолета и поклати глава.
Нищо.
Оставаше само коридорчето, което водеше към спалните и останалата част от къщата. Бош се върна в антрето, обърна се към коридорчето и изведнъж се закова на място. То беше препречено от инвалидна количка, в която седеше възрастна жена. От скута й стърчеше дулото на огромен револвер, явно прекалено тежък за слабите й ръце.
— Кой е? — извика старицата. Главата й беше извърната на една страна, а очите й бяха насочени към пода, а не към Бош. Очевидно беше сляпа и беше усетила чуждото присъствие благодарение на слуха си.
— Спокойно, госпожо Саксън — каза той, насочил за всеки случай оръжието си към старицата. — Казвам се Хари Бош и търся Робърт…
— Кой? — учудено попита сляпата жена.
— Робърт Фоксуърт. Той тук ли е?
— Сбъркал си адреса, господинчо. И как смееш да влизаш в чужда къща?
— Аз…
— Боби използва само гаража. Не го пускам в къщата. Проклетите му химикали миришат ужасно.
Бош предпазливо тръгна напред, очите му не се откъсваха от револвера.
— Моля за извинение, госпожо Саксън. Надявах се, че ще е тук, при вас. Мяркал ли се е напоследък?
— Непрекъснато идва и си отива. Тук се качва само да си плати наема.
— За гаража? — попита Бош, продължаваше да се приближава към нея.
— Нали това казвам. За какво ти е Боби? Ти приятел ли си му?
— Просто искам да си поговорим — каза Бош, протегна ръка и светкавично издърпа револвера от скута й.
— Хей, това ми е защитата!
— Спокойно, госпожо Саксън. Ще ви го върна. Мисля, че се нуждае от известно почистване и от едно хубаво смазване. Само така ще можете да сте сигурна, че ще работи добре в случай, че решите да го използвате.
— Този пищов ми трябва!
— Ще го занеса долу в гаража и ще помоля Боби да го почисти. След което ще ви го върна.
— Гледай да не забравиш.
Бош провери револвера. Беше зареден и изглеждате напълно годен за стрелба. Затъкна го под колана на кръста си и погледна Рейчъл. Тя стоеше в коридора, на метър зад него. Беше вдигнала ръка да привлече вниманието му и правеше някакви въртеливи движения с пръсти. Ключът, сети се Бош и попита: