Той се разтревожи.
— Слушай, Франсоаз… Не бива да постъпваш така!… Трябва на всяка цена да се върнеш на улица „Бонапарт“… В противен случай ще избухне скандал, обясненията няма да имат край…
Навярно той се опасяваше, че сестра му, така разгневена, ще разкрие връзките му с Карол. Милият Жан-Марк! Колко е жалък в любовта си! А и как тя му прилича!
— Не се тревожи — каза Франсоаз. — Ще отида да живея при мама.
Тя самата не разбра как й дойде тази идея. Но още като изрече думите, изпита такава радост, каквато бликва изведнъж при случайно решаване на задача, над която човек дълго време се е измъчвал. Сега всичко се изясняваше, всичко се нареждаше в главата й.
— Татко никога няма да се съгласи! — каза Жан-Марк.
— Ще се съгласи! Карол ще успее да го убеди. Тази комбинация ще улесни толкова много и самата нея, че тя ще бъде на моя страна, поне този път!
Той размисли с набръчкано чело и прошепна:
— Искам да ти кажа нещо за Карол… Ти не я познаваш добре… Съвсем не е такава, каквато си я представяш…
Франсоаз стана и целуна брат си. В тази буря с всички нейни перипетии все пак й бе останало нещо: здравата опора на Жан-Марк, който бе почти на нейната възраст й, чиито корени бяха дълбоко забити в семейната почва.
Той погледна часовника си.
— По дяволите! Седем и четиридесет! Имам лекция в осем и половина. Време е да се приготвя!
— Няма ли да те безпокоя, ако остана за малко тук? — попита тя.
— Напротив! Почини си. Ще се върна към единадесет и половина часа. Ще обядваме ли заедно?
— Не, Жан-Марк. Трябва да отида при мама тази сутрин; ще обядвам с нея.
— В такъв случай кога ще те видя?
— Привечер към пет часа, искаш ли?
Той направи гримаса.
— Не, тази вечер няма да мога. Уча с един приятел.
Тя се усъмни, че той има среща с Карол. И то тук без съмнение. Сдържа се да не изкаже възмущението си. Но нали нямаше вече право да обвинява.
— А утре по обед свободен ли си? — попита тя.
— Чудесно! Мини да ме вземеш към дванадесет и половина. Ще те заведа в една чудесна пицария, която наскоро откриха на площад „Монж“. Там ще се натъпчем като царе почти без пари…
Той изчезна зад паравана и тя чу как започна да се мие под душа. Съвсем изтощена събу обущата си, изтегна се на леглото и заби глава във възглавницата. Почувствува миризмата на брат си. Нервите й се отпуснаха. Много мисли, несвързани една с друга, изпълниха главата й. Когато Жан-Марк застана пред нея напълно облечен, тя вече бе заспала. Той я изгледа, усмихна се и излезе от стаята на пръсти.
След като се възхити на прическата на дъщеря си, Люси я заведе в пералнята, където бе започнала да глади някаква блуза.
— Нали разбираш, че не мога да оставя Мари да ми глади блузите. От известно време тя похабява всичко! Пратих я да разходи Лики в градинката. Виждат се оттук. Погледни…
Франсоаз се наведе от прозореца и долу, в градинката с циментирани алеи, забеляза няколко седнали една до друга жени, които наблюдаваха как си играят двадесетина пъстроцветни точици — децата на жилищния блок.
Часът беше десет и половина предобед. Приятно слънце обливаше фасадите и пламтеше по бухналата зеленина.
— Видя ли я? — попита Люси.
— Не — отвърна Франсоаз. — Не мога да я позная от толкова далече.
Зад нея ютията изсъска, като се плъзна по мокрия плат.
— Лики е с розовото ескимосче. Точно онова, което ти й подари. Впрочем скоро ще се приберат. Нали ще останеш да обядваш с нас?
— Щом като искаш…
— Разбира се, че искам! Ивон ще бъде възхитен! Любопитна съм да чуя какво ще каже за прическата ти. За мене тя е чудесна. Пък и много хубаво си се гримирала. Обаче аз на твое място бих изтеглила и по една черта върху клепачите. Така очите стават по-изразителни.
Франсоаз се обърна и изгледа майка си — тя изглеждаше много млада и много руса. Люси сложи ютията върху поставката и намести блузата. Тази стая, предназначена за спалня на гости, но превърната сега в пералня, беше отрупана с кутии. Една електрическа шевна машина, съвсем нова, стърчеше върху метална масичка. На земята бе поставен панер, препълнен с изпрано бельо за гладене. В ръбовете на паркета блестяха изпуснати игли.
— Търсил ли ме е някой по телефона? — попита Франсоаз.
— Не. Защо?