Да! Те я чакаха, в това време дори бяха ходили на църква, Франсоаз помогна на леля си да сложи масата. Купички, пълни с мляко с кафе, бял и ръжен хляб, буца масло и — в чест на гостите — гърне с желе от френско грозде, домашно производство, а плодовете — набрани от градината. Седнала на дървената скамейка срещу младите, Мадлен очакваше да ги види здравата огладнели. Но Франсоаз и сега, както и друг път, нямаше добър апетит. Патрик едва докосваше буцата масло, сякаш се страхуваше да не повреди някаква художествена творба, и с ножа си мажеше по филията хляб тънък, прозрачен пласт.
— Не обичате ли масло? — попита Мадлен.
— Да, да — отвърна той.
— Ами тогава намажете си както трябва!
— О, не, това ми е достатъчно, уверявам ви.
— Да не би да сте на диета все пак?
— Съвсем не!
— Ами нали няма да пренебрегнете желето ми от френско грозде!
Той взе само една лъжичка, размаза го на филията си и отхапа разсеяно. Половин минута по-късно още не бе глътнал хапката си. Силно раздразнена, Мадлен се питаше дали този човек поне усеща това, което яде толкова бавно. Преглътнал най-сетне залъка хляб, той отпи една глътка от млякото с кафе и не каза нито дума. Всъщност не бе похвалил Мадлен за онова ястие от раци на Бъдни вечер, нито пък за лимоновата й торта завчера, нито за уредбата на къщата, нито за мебелите. Може би поразен от някакво чудновато проклятие, той живее в един свят, лишен от цветове, аромати и вкус? Личността му сякаш се стремеше да отнеме всичко индивидуално от другите. Франсоаз под негово влияние навярно бе станала по-въздържана.
Когато Патрик си изтриваше устата със салфетката, Мадлен си спомни, че го е виждала с лула в ръка на снимката, която племенницата й бе показала.
— Мисля, че пушите лула! — каза тя.
— Отказах се преди повече от една година.
— Патрик има желязна воля — отбеляза Франсоаз.
Мадлен поклати хитро глава в знак на възхищение, запали цигара и попита:
— Неприятно ли ви е, че пуша пред вас?
— Напротив — отвърна той. — Ако съблазните не са пред човека, той не би имал никакви заслуги, като се въздържа.
Франсоаз му стисна ръката върху масата. Те си размениха светкавични погледи като бойскаути.
— Не е само това, мили деца! — каза Мадлен. — Какво ще правим днес?
— Трябва да отидем в Лисьо, за да разгледаме катедралата, която Франсоаз и аз не сме виждали — отвърна Патрик.
— Ще бъде прелестно! — каза Франсоаз.
Тя едва се доизказа и дъждът зачука по прозорците.
— Жалко! — извика тя. — При такъв дъжд нямам желание да излизам.
— Може би скоро ще спре! — каза Мадлен и започна да разтребва масата.
На вратата се почука. Влезе раздавачът, закрил чантата си с мушама. Той остави няколко каталога за Мадлен и две пощенски картички за Франсоаз. Едната бе от Шамони, изписана с едрия почерк на Карол. Франсоаз зачете на висок глас:
„Приказно време, великолепен сняг, но много народ по пистите. Съжаляваме, че не си при нас. Целуваме те, а също и Мадлен“.
В единия край на картичката бяха нахвърлени подписите: татко, Жан-Марк, Даниел, Карол… Франсоаз взе другата картичка, наведе глава над нея, смръщи вежди и изведнъж се оживи.
— Я гледай! — каза тя със странен, малко разтреперан глас: — Знаете ли кой ми пише? Александър Козлов, моят преподавател в Института за източни езици!
— Ти ли си му дала адреса тук? — попита Мадлен.
— Не. Адресирана е за Париж, а портиерката я е препратила тук. Колко чуден човек! Картичката е написана на руски. Не съм още толкова подготвена, че да преведа написаното без речник. А съм оставила моя в Париж. Жалко!…
Тя въртеше замечтано картичката в ръцете си. Мадлен поиска да заговори за проектираното излизане с колата, но Франсоаз я изпревари:
— Разбирам тук-там по някоя дума, но не мога да схвана смисъла. Като че ли са стихове. Няма да се изненадам, ако са от Пушкин… Вярваш ли да намерим руско-френски речник в Довил?
— През летния сезон може би. Но сега, съмнявам се: три четвърти от книжарниците са затворени.
— Ами в Трувил?
— По-вероятно в Онфльор.
— Да вървим!
— Ами да! — каза Патрик. — Нали се чудехме къде да идем. Ето ни обекта. После, ако имаме време, ще отидем до Лисьо.
Мадлен прие програмата. Внезапното развеселяване на Франсоаз я заинтригува. След като бе отказала да се разхожда в дъжда, сега девойката бързаше да тръгнат.