— Вбесена съм! Филип току-що ме повика по телефона от Брюксел, за да ми съобщи, че работата го задържа и не ще се прибере едва утре по обед. Имаме два билета за рецитала на Владимир Виленщайн за тази вечер. Очаквах като празник това излизане. Искаш ли да ме придружиш?
Изненадан от въпроса й, той се подвоуми за секунда: беше се зарекъл да учи до два часа след полунощ, за да смае Дидие Копелен на следващите практически занятия. Но изкушението за концерта беше по-силно. Владимир Виленщайн гостуваше толкова рядко във Франция! Никой не можеше да изпълнява като него големите романтици. В програмата му сега бе включена Соната в си бемол минор от Шопен, която той свиреше с най-голям успех.
— Ще дойда с удоволствие — каза Жан-Марк. — Но предполагам, че това е галаконцерт. Нямам смокинг!
— Ще облечеш тъмносиния си костюм.
— Уверена ли си, че така може?
— Но разбира се! Какво значение има?
Оптимизъм бликаше от цялото й същество.
— За девет часа е — продължи тя. — Ще наредя да сервират вечерята в седем и половина за вас тримата, а до това време аз ще се приготвя. Ах, колко съм щастлива!
Тя изчезна и остави Жан-Марк съвсем озадачен: той имаше голямо желание да чуе Владимир Виленщайн, но би предпочел да отиде на този концерт с някой приятел. В Шамони Карол го дразнеше с пренебрежението си към спорта. Тя почти не слагаше ските и прекарваше цялото си време на слънце, за да почернее, изтегнала се в шезлонг на някоя от крайните спирки на лифта; нейните клин-панталони в крещящи цветове и пуловерите й последна дума на модата бяха съвсем неподходящи сред тази сурова и красива природа. С усилие той се върна към учебника си и започна да подчертава с червен молив пасажите, които считаше за най-важни. Но погледът му сновеше из страницата, без нито една правна мисъл да се запечата в ума му. „На двадесет години и без смокинг!… Ще трябва да говоря с баща си!…“ Той извади портфейла си и преброи какво му е останало от месечните джобни пари: сто и двадесет франка, и то сега, на 20 число от месеца. Чудесно! Ако през следващите дни не направи някакви непредвидени разходи, ще може да си купи една връзка в края на месеца. Пред тази възможност малко се позасрами, като си помисли за Дидие Копелен, който винаги бе скромно облечен. Може ли да си голям ум и непрекъснато да се занимаваш с ръба на панталона, с дължината на сакото, с цвета на шалчето? Каква е тази смесица у него — на суетност и сериозност, на меланхолия и жизнерадост! Той се отвращаваше от себе си, оплакваше се, би желал да е Дидие или Виленщайн! Погледна часовника си — четири и десет! — и разбра, че до вечерта не ще бъде способен на работи. Още от шест часа започна да се облича.
Вечеряха тримата — той, Франсоаз и Даниел — под злобния поглед на Мерседес. Облечен в костюма от тъмносин плат, малко тънък за сезона, с бяла риза и черна връзка, той още чувствуваше по страните си острието на бръснача и ядеше разсеяно. Беше го обзела някаква нервност, която не можеше да си обясни. Изведнъж вратата се отвори; Карол влезе бавно. Жан-Марк бе поразен от това видение, очертано от черен копринен плат с грациозни плисета, от яркия пламък на три бижута, от блясъка на тъмната коса с необикновени чупки и от закръглената и нежна белота на голите рамене и ръце. Видението застана неподвижно, сияйно и ефирно, сякаш пронизано от лъчи, и Даниел извика:
— Колко си хубава!
— Не съм виждала тази твоя рокля! — каза Франсоаз.
— Как не! — отвърна Карол. — Имам я още от миналата година; сега Одет само я пооправи, за да я поднови.
Тя се завъртя на токовете си и парфюмът й се разнесе из стаята. Франсоаз — ах, колко безцветна изглеждаше тя до наконтената си мащеха! — започна да сипе комплименти. Жан-Марк пък беше раздвоен между възторга и гнева. В синия костюм той ще изглежда смешен до тази жена в официален тоалет. Както винаги, тя мислеше само за себе си! Друга някоя би се облякла по-скромно, за да не притеснява мъжа, който я придружава. Но тя, застинала в своя егоизъм като разглезено дете, дори и не помисля, че някой може би страда заради нейната суетност и жажда да парадира. Или пък това й е съвсем ясно — тя не е идиотка! — но не иска и да знае. Той не можа да се въздържи и изръмжа:
— Ще ме вземат за шофьора ти!
— Колко си глупав! — отвърна тя през смях. — Та ти си много добре така. Във всеки случай по-добре е човек да не бъде прекалено докаран. А освен това на жените е дадено правото да блестят, не съм ли права? Но ако ще се чувствуваш толкова неудобно, аз бих сменила тоалета си!