Завърнал се вкъщи, той реши, че тези излизания положително бяха по-забавни за нея, отколкото за него. С нея не се чувствуваше в своя среда, губеше си само времето. Като се противопостави на това положение, той пожела да възстанови връзките си с Валери дьо Шарнерай, която бе пренебрегнал от няколко седмици. Телефонира й; тя бе много заета и все пак му определи среща за следващата неделя, към единадесет часа в манежа Лекуве, в Ньойи; обеща му, че ще гледа да бъде точна: ще я види, когато се връща от езда…
В определения час ездачите се завърнаха групово, като подскачаха и се задъхваха върху големи кротки коне. Валери пъргаво скочи на земята, потупа коня си и го отведе в конюшнята. После отиде при Жан-Марк, който я чакаше, облегнал се на парапета в манежа. В костюма за езда тя изглеждаше по-ниска и по-дребна, отколкото бе в действителност. Жокейската шапчица от черен велур стоеше добре върху русата й коса, но бричът издуваше задника й. Тя пляскаше с камшика по десния си крак. Бузите й бяха поруменели, очите й блестяха.
— Беше чудно! — каза тя. — И ти трябва да яздиш! Татко обеща да ми купи жребец за двайсет и първия ми рожден ден. Ще се помъча да го склоня да ми направи този подарък на деветнайсетия! Така ще е по-сигурно, нали?
Влязоха в дървена барака, превърната в бар за посетителите на манежа. Валери се тръшна с разкрачени крака върху един кожен фотьойл. „Защо момичетата, облечени в панталони, не могат да устоят на съблазънта да се държат като момчета?“ — помисли си Жан-Марк раздразнен. После като свали шапката, Валери отпусна косите си и започна леко да вее лицето си, поръчаха две чаши уиски.
— С парченца лед — уточни Валери.
И като се обърна към Жан-Марк, тя запита:
— Какво става с тебе? Баща ми ми каза, че те е видял миналата седмица, не зная точно къде, в театъра може би, с една много красива жена!
Жан-Марк вдигна рамене.
— Какво говориш! Бях с мащехата си!
— Аха, значи така!
— Какво така?
— Нищо… нищо…
Той се разгневи. Защо Валери прави такъв намек? Никога вече не ще излиза с Карол.
— Ти си мръсен подлец! — каза младото момиче.
— Много съм зает във факултета.
— И все пак можеше да намериш поне една минутка време, за да ми се обадиш. На няколко пъти исках да ти телефонирам, за да те поканя на симпатични соарета, но после си казвах: Не! Той ще съжалява!… Напоследък често срещах Мишел Гатини!
— Това теле!
— Нито е така нежен, нито е така бял! — възрази Валери.
Като си представи това чернооко, дебело, грубовато и мълчаливо момче, Жан-Марк избухна в смях.
— Виж, тук си права…
— Но това не му пречи да танцува като бог!