— Много правилно! И така значи ти оставаш в лагера, за да приготвиш яденето. А Жан-Марк?
Жан-Марк беше готов да тръгне с тях от страх да остане насаме с Карол. Но тя бързо се намеси:
— С този грип по-добре е да не излиза!
— О, няма да му стане нищо в колата… — каза Мадлен.
— Дори и с кола, Мадлен!
Жан-Марк подличко се зарадва, че всичко се нареди против волята му. Той сега бе като някаква топка — накъдето я насочат, натам се търкулва. Обхвана го страх, като видя как сестра му и брат му отпътуваха в реното заедно с Мадлен. След тяхното заминаване Карол се качи в стаята си. Той се почувствува спасен за известно време и се сви в кожения фотьойл до камината.
Вдигнал краката си върху една ниска масичка, разтворил на колене учебника си, той съзерцаваше пламъка, чиито неритмични трептения му пречеха да мисли. „При договор в сила, ако възникнат нови обстоятелства, съдът трябва да приеме първоначалния текст, а не да го счита за невалиден… Допуска се теорията за непредвидените обстоятелства, но Върховният касационен съд винаги я отхвърля“. Защо такова различие?… Да, защо! — питаше се той. И забеляза, че всъщност това му е съвсем безразлично. След десет минути Карол се появи и посегна към захвърлено в една купа пакетче от цигари. Беше празно. Тя го смачка и хвърли в огъня. Ярък пламък се издигна от хартията, която, изгаряйки, се разгъна.
— Имаш ли цигари, Жан-Марк?
Тя пушеше по пет-шест на ден, навярно не толкова от желание, колкото за фасон. Жан-Марк й подаде пакетчето си „Лъки страйк“, които тя предпочиташе. Карол си взе цигара. Той щракна запалката си. С лице, наведено над пламъка, тя запали и пое тютюневия дим. После с нокът отмахна прашинката тютюн, която се бе залепила на долната й устна, прошепна небрежно „мерси“ и мина в коридора. През вратата, оставена отворена, той я видя да облича черна мушама и да поставя на главата си широкопола, непромокаема шапка.
— Къде отиваш? — попита я той.
— У Корбиу. Нямам достатъчно сирене! Глупава работа! Трябваше да поръчам на Мадлен!… Тук не зная какво ще намеря. Наистина съм си загубила ума!…
Той промълви с нерешителен глас:
— Ще те придружа…
— След като не отиде с Мадлен, не трябва да излизаш и с мене — каза тя. — Много си добре тук край огъня. Аз няма да се забавя.
Тя го смая с нежна усмивка, смачка недопушената цигара в пепелника и се отдалечи, като шумолеше с мушамата си. Той застана на прозореца, за да види как този малък, блестящ, пристегнат в кръста черен силует, подобен на твърдокрило насекомо, наежено за двубой, ще премине през градината. Дъждът пак валеше. След няколко минути Карол ще се върне. И тогава? Пак ли ще продължи тази комедия? Колко време? И за какво? Натрапчива мисъл нахлу в главата му. Да замине, да замине, и то веднага, сам! Ще се почувствува много добре на улица „Бонапарт“. А когато в края на великденската ваканция Карол се завърне в Париж, той ще е обуздал страстите си. Може би и Мики ще му помогне да забрави? Но какво бе Мики, това смешно креватно момиче, в сравнение със загадъчната Карол? Сновеше от камината до прозореца, за да се успокои, но желанието му ставаше все по-неудържимо. Защо се бави толкова дълго? Бакалницата бе на две крачки. Излезе пред входа. Студеният и влажен въздух го задави и той се закашля. Тъкмо щеше да се прибере и Карол се появи в градината.
— Какво правиш тук, Жан-Марк? — каза тя с укор.
— Задушавах се вътре.
Той влезе. Карол го намери след малко в трапезарията. Тя бе свалила мушамата и шапката си и с ръка оправяше косите си, за да бухнат.
— Имах голям шанс! — каза тя. — У Корбиу намерих каквото ми трябваше. Ограбих магазина му. Къде ми е готварската книга?
Тя никога не помнеше къде бе оставила нещата си. Погледът й шареше по мебелите.
— Не си ли виждал готварската ми книга, Жан-Марк? — попита отново тя.
Той я погледна право в очите и с разтуптяно сърце заговори:
— Карол, не мога да остана повече тук. Утре ще се върна в Париж.
Веждите на Карол леко се свиха.
— Какво те е прихванало?
— Трябва, Карол!
— Защо?
— Най-сетне ме разбери… след това, което се случи между нас!… Така не може да продължава, ти знаеш много добре!… Ето те тук, пред мен!… Всеки миг… ще полудея, ако остана!…
Тя се усмихна състрадателно.
— Ти си дете! Драматизираш всичко!
— Мъж съм, Карол. И те обичам.
— Тогава дръж се като мъж!