— Но, Карол, невъзможно е!
— Нима това, което е било възможно вчера, няма да бъде утре? Човек трябва да знае да чака!
— Да чакам какво? Да се разболея, за да има причина ти да влезеш в стаята ми. Или може би това бе част от грижите ти към мене?
— Не бъди вулгарен, Жан-Марк — каза тя студено.
Той седна в кожения фотьойл и измънка:
— Прости ми! Не зная какво говоря!
Застанала права зад него, тя постави ръката си върху рамото му. Той грабна тази ръка и я притисна към бузата си. И все пак я мразеше, беше уверен в това.
— Бих искал да зная нещо, Карол — подзе той. — Още ли си влюбена в баща ми?
Тя се засмя.
— Що за въпрос, Жан-Марк!
— Отговори ми!
Тя се опита да се отдръпне, но той я задържа. Стискаше ръката й, но имаше чувството, че между пръстите му има само малко мъгла. Бягаща, изплъзваща се, неуловима, тя никога не се оставяше да бъде изненадана с някакъв въпрос, нито пък да бъде заставена да размишлява.
— Отговори! — настояваше той.
Тя се изскубна, огледа се в огледалото, завъртя се на токчетата си.
— Какво искаш да ти кажа? Ние с баща ти сме женени от пет години. Този факт обяснява всичко!
— Но не и на мене!
— Смятах те за по-прозорлив! Ти виждаш, че живеем добре и си разбрал, че навикът е изместил любовта между него и мен. Аз го уважавам, привързана съм към него. А той, от своя страна, е толкова увлечен в работата си, че вече не ме вижда. Това не пречи да държим един за друг…
— Сега той е в Ню Йорк. Ако разбереш, че ти изневерява, как ще реагираш? Няма ли да ревнуваш?
Тя се наведе над Жан-Марк, вгледа се в него съвсем отблизо и като дъхаше в лицето му, каза:
— Не.
— Това е безумие! Значи приемаш?
— Не че приемам, но не зная…
— Ами той, ако някога ти пожелаеш…
— Какво?
Тя хвърли този въпрос като тояга в краката му. Жан-Марк замлъкна, прекъснат в увлечението си. Тя погали с пръст веждите му и се усмихна, обзета от противоречиви мисли.
— Ако някога аз поискам, както ти се изрази — подзе тя, — баща ти ще трябва да ме разбере така, както и аз него!
— Много практично!
— Не толкова, колкото смяташ! Необходими са прозорливост и интелигентност! Макар и да не обичам баща ти, както преди, той си остава за мен съюзник, другар, той е човекът, чието име аз нося!
— А аз какво съм за тебе? — извика той.
Тя го обгърна с жаден поглед. Огънят в камината, който бе точно срещу нея, я милваше, пронизваше я и като ореол огряваше главата й.
— Ти — започна тя с многозначителен бавен тон, — ти си очарованието, неочакваното, лудостта, от която всяка жена има нужда, за да запази вкуса си към живота.
— Да, да! Това е домашната интермедия! — изръмжа той злобно.
— Ти нищо не разбра, Жан-Марк — въздъхна тя. — Защо искаш да окаляш нежните чувства, които се породиха между нас? Ако разсъждаваш по-малко, ако се отпуснеш…
Той скочи от фотьойла. Изведнъж цялата му мъка нахлу в главата.
— Да се отпусна в какво?… Кажи!… Не се страхувай от думите!… Кажи какво искаш?… Да продължаваш да ме даряваш ту с поглед, ту с целувка?… Може би за тебе играта е забавна, но аз, аз издъхвам! А другото ме ужасява! И виждаш ли, затова трябва да се махна. И то колкото се може по-скоро!
Той изтича по стълбите, влезе в стаята си, но не успя да затвори вратата. Карол бе зад него, запъхтяна. За първи път той забеляза искрено безпокойство по това лице, което сякаш бе създадено да изразява само нежни чувства.
— Ти не трябва да заминаваш утре заради Мадлен — каза тя настойчиво. — Тя няма да може да разбере, ще бъде огорчена. Почакай до вдругиден. Кажи най-напред на масата. Измисли някаква причина…
Той беше се отпуснал тежко на леглото, скрил лице в шепата си. Сълзи напираха в очите му, но не можеше да заплаче. Давеше се мълчаливо. Огромна тежест притискаше гърдите му.
— Вдругиден, нали така ще бъде по-добре? — подзе Карол.
— Да — отвърна той. — Вдругиден…
— Малкият ми Жан-Марк…
Той чувствуваше трепета на тялото й, наведено над него. Само да посегне, и тя ще падне в обятията му. Обзе го желание да я разсъблече, да я разчорли, да я овладее като проститутка и след това да започне да я бие дотогава, докато тя му поиска прошка. Всички жени трябва да се презират. Тяхната роля на земята е да пречат на мъжете да постъпват честно. Баща му има основание да изменя на Карол с първата срещната жена. „Ако ме пипне, ще я плесна!“ — помисли си той неочаквано. Тя го погали с опакото на ръката си — този неин жест му бе добре познат. Не помръдна, засрамен от безсилието си. Костите му се разпадаха — нямаше вече скелет. После Карол се запъти към вратата.