Намериха Карол в кухнята, заета да реже сиренето на малки кубчета.
— Франсоаз — каза тя, — идваш точно навреме! Изчисти една глава чеснов лук и я накълцай в гърнето. Не мога да понасям миризмата му по пръстите си. А ти, Даниел, донеси от избата две бутилки бяло вино.
— А черешова ракия? — запита Франсоаз.
— Ти пък упорито ме преследваш с твоята ракия! Тук е, бъди спокойна!
Това непринудено държане и този смях бяха толкова очарователни, че Мадлен изпита истинско удоволствие. „Наистина е съблазнителна — помисли си тя. — Жива, весела, приятна, като я гледаш.“ И все пак тя не можеше напълно да се довери на снаха си. Много добре ценеше женската красота, но до известна степен я считаше несъвместима с някои човешки добродетели. Колкото повече се възхищаваше от едно красиво лице с фини черти и нежна плът, толкова повече се страхуваше от всичко, което се крие зад това съвършенство. Струваше й се, че е невъзможно в едно същество бог да е събрал и прелестите на тялото, и прелестите на душата. Когато биваше в това семейство, което някога бе нейно и в което сега друга жена заемаше централно място, тя се чувствуваше едновременно и у дома си, и на гости. Всеки предмет възкресяваше някакъв спомен, но нищо не й принадлежеше. Тя бе в положението на емигрант, който, завърнал се в родината си, забелязва промените, станали в негово отсъствие, но не може нито да се приспособи към новата обстановка, нито пък другаде да намери щастието си. За да разсее меланхолията си, тя каза:
— Аз ще нарежа хляба!
Когато всичко бе готово, Жан-Марк, повикан с крясъци отдолу, слезе от стаята си. Гърнето с печеното сирене вдигаше пара. Карол даде сигнал за атака. Даниел забоде късче хляб на вилицата си и го потопи в ястието, което вреше и лъхаше апетитно. Той завъртя вилицата си няколко пъти, за да натопи по-добре залъка, после я надигна и повлече влакна от разтопеното сирене. Като лапна залъка, той изрева:
— Опари ме!
— Така ти се пада! — каза Мадлен. — Бързаш да си пръв!
— Когато се яде такова сирене, етикецията не се спазва! — отвърна той.
— А струва ми се, че ти не я спазваш никога!
В същия момент Мадлен се изплаши, че ще му се стори „много стара“ с тези проповеди за прилично държане. Но не! Даниел бе с дебела кожа, ала и с добър характер. Другите бяха по-предпазливи — духаха всеки залък, преди да го лапнат. Всички намериха, че печеното сирене е вълшебно.
— Дори в Шамони не могат да го направят по-хубаво! — заяви Даниел.
Той и Мадлен действуваха най-бързо с вилиците си. Франсоаз, доста отдалечена от гърнето, започна да въздиша, че повече не можела, но продължаваше да посяга към сиренето с виновато изражение. Жан-Марк, с изпито лице и замътен поглед, дъвчеше без желание и поглъщаше бавно. Карол пък се отказа още след третата хапка. Когато сиренето спадна до половината на съда, само Мадлен и Даниел продължаваха да ядат.
— Срам ме е! — каза Мадлен. — Но е толкова вкусно!
Огънят пламтеше в камината; дъждът плющеше по стъклата на прозорците; Жан-Марк изпи една след друга две чаши бяло вино. Би казал човек, че целият свят му е крив. „Навярно скучае тук“ — помисли Мадлен. После забеляза как меланхоличният поглед на Карол, който шареше из стаята, сякаш търсеше някаква опорна точка, се спря върху лицето на младия мъж, задържа се там няколко секунди и после отлетя при лекото потрепване на клепачите й. „Тази жена може да съблазни всекиго! Да се харесва, да се харесва на всяка цена! Това е най-голямата й слабост!“ Дъждът се засили. Един от външните капаци на прозорците, лошо закрепен, се тресна от вятъра.
— Ако това време продължи още ден-два — каза Карол, — ще си приберем багажа и обратно в Париж.
В очите на Жан-Марк проблесна смущение.
— Така е — каза Франсоаз. — При дъжд тук е непоносимо! Ти какво ще кажеш, Маду?
— Аз, деца мои, дойдох, за да бъда с вас! Ще ви последвам! — отвърна Мадлен.
Само Даниел се възпротиви:
— Какви сте крави! Трябваше да отида на лагер в Дам-Жан с приятелите си.
— Е, добре! Ще те оставим при тях — каза Карол. — Ще се върнеш, с каквото намериш.
— Виж, така съм съгласен! — изръмжа той. — Но забележете, че времето може да се оправи!
— Какво показва барометърът?
— Спада! — призна Даниел.
Карол раздаде и последните парченца сирене, загорели по дъното на гърнето. След това Франсоаз донесе плодова салата. Никой не бе гладен, но след горещото сирене приятно беше да си поразхладят гърлата. Щом като разчистиха масата и отнесоха чиниите в кухнята, Карол предложи да завършат вечерта с една партия „рами“. Даниел започна да разбърква картите. Жан-Марк отиде да си легне.