При тези думи той отправи дружелюбен поглед към Франсоаз. Тя се смути, почервеня и поднесе напитки и сандвичи на групата. Настъпи дълго мълчание, всеки размишляваше върху значението на думите, произнесени от Александър Козлов. Мадлен го наблюдаваше и не можеше да се освободи от обзелото я мъчително чувство. Не звучеше ли театрално цялата тази яростна проповед за вярата? Всичко това не бе съвсем френско! До прозореца някой разказваше вицове. Един женски глас извика:
— Не, Ролан, това наистина са големи идиотщини!
Карол влезе точно по това време. Появата й в салона предизвика сензация. Елегантна, гъвкава и весела, тя успя да се усмихне и да заговори с всички. И изведнъж погледите се устремиха само към нея. Младите момичета угаснаха една след друга, а тя не преставаше да бръмчи: „Не се смущавайте!… Това е невъзможно!… Аз само така наминах!…“ Дори Александър Козлов отстъпи своята аудитория, сякаш бе изпълнил номера си. Мадлен си каза, че тази предвзетост в случая е наистина много изящна. Франсоаз предложи на мащехата си най-хубавия фотьойл, на който Карол кацна като пеперуда. Заобиколиха я. Тя не казваше нищо значително, но всички я слушаха с удоволствие, дори с интерес.
Жан-Марк се прибра вкъщи едва в седем и половина часа. Още в коридора шумът от разговорите го разгневи. Като прекрачи прага на салона, той си помисли, че не сестра му, а Карол има гости. Беше използувал следобеда, за да преговаря гражданското право с Хю-бертел, приятел от факултета, който, макар да не можеше да се сравнява с Дидие Копелен, беше добър партньор за такива спешни случаи. С претъпкана глава от юридическа проза, той изпи с удоволствие чашата уиски, която Мадлен му предложи, и се настани на дивана между две типчета, които не познаваше.
Искаше му се да разгледа приятелите на сестра си, но въпреки желанието му неговият поглед се спираше все върху Карол. Откакто се бяха завърнали от Бромей, тя нито веднъж не бе се опитала да се приближи до него. Можеше да смята, че вече напълно се е отказала, и тази мисъл му бе приятна. Впрочем баща му се завръщаше след три дни. А в понеделник факултетът отново отваряше вратите си. Всекидневието в семейството и в университета представляваше за него защитна броня. В момента Карол, навела тяло като изящна арабеска, разказваше на Александър Козлов за изложбата на антични кукли, която бе посетила с една приятелка. Афектираният й глас дразнеше Жан-Марк, сякаш тя отдаваше другиму това, което дължеше нему. Това кокетство — мислеше си той — е мания, недостойна за нея. И докато я хулеше така, тя стана, приближи се до него и му поиска цигара. Той се почувствува като измъкнат от дъното на някаква пропаст. Карол задържа ръката му, докато той щракаше запалката си. Пламъчето блесна между тях като знак на приятелство. Малко пушек, една усмивка и Карол му обърна гръб. Би желал да има сили да си отиде. И все пак остана, прелъстен, разгневен, смълчан, като пиеше уиски и прехвърляше тъжни мисли, докато самата тя се оттегли. Веднага след това, сякаш вече нищо не ги задържаше, гостите се разотидоха. В празния салон, в който бяха разхвърляни чаши и мръсни чинии, Франсоаз, сияеща, попита Мадлен:
— Какво мислиш за Александър Козлов?
Жан-Марк запали нощната лампа, погледна часовника си (беше един часът след полунощ), взе учебника си по административно право, който бе захвърлен на пода, и със замътени от съня очи зачете с досада един параграф:
„Моралните вреди в административното право обхващат само вреди без икономически ефект, такива, които не могат да се оценят, поне условно, в пари… Държавният съвет отдавна отказва да компенсира моралните вреди, нанесени на хора при злополуки, а още по-малко за Pretium doloris или неимуществени вреди“.
Той не беше вечерял: сандвичите и сладкишите само бяха убили апетита му. Карол бе дала отпуска на Мерседес през великденската ваканция и затова Агнес сама бе подредила салона и измила чиниите. Въпреки настояванията на Франсоаз и Жан-Марк, Мадлен се бе върнала да нощува в стаята си в хотел „Моне“. Нежеланието й да спи у тях беше станало идея фикс. Бе приела да живее в къщата на брата си в село — навярно защото там наблизо нямаше никакъв хотел, — но не и тук, в Париж! И колкото повече се мъчеха да я вразумят по този въпрос, толкова по-упорито и по-смешно тя държеше на своето решение. В края на краищата Жан-Марк я обичаше заради нейното твърдоглавие. Той би желал да има нейната воля, за да не се отклонява никога от пътя, който си бе начертал. Да живее върху релси! Да лети с пълна скорост! Право към целта. А вместо това се двоумеше, подскачаше насам-натам… Мисълта за Карол пак го обзе и той отново се почувствува откъснат от земята. Защо бе толкова резервирана към него, макар че понякога го възнаграждаваше с докосване на ръката, с поглед? Не се ли забавляваше, като го увличаше така само, от безделие, от любопитство, докато чакаше завръщането на съпруга си? За да си отмъсти, той се помъчи да я види не толкова красива, колкото си я представяше, да я изкара глупава заради маймунските й номера пред гостите на Франсоаз! Но нападките, които й отправяше, падаха, без да я засегнат, като не достигнали целта си стрели. И като не можеше да заспи отново, той стана, направи няколко крачки, запали цигара и започна да мисли за Мики. Тя го бе приела завчера, всичко мина, както си го бе представял: любов, бърборене в леглото, а после разочарование, което наду главата му, и мрачно завръщане вкъщи… Той смачка цигарата в пепелника, вмъкна се в леглото си, изгаси лампата. Дано не се унесе пак в мечти. Затвори очи и зачака съня. Минутите се нижеха. Започна да си повтаря наум страници от учебника, за да прогони мислите си. Методът се оказа чудесен. Постепенно главата му се изпълваше с мастило. Pretium doloris, неоценими в пари вреди… И изведнъж, той почувствува, че потъва с гръб надолу, в мрака…