— Какво ти е, драги мой?… Намирам, че видът ти е много окаян!… Не бих ли могъл да ти помогна с нещо!…
Девственико, млъкни! Жан-Марк така би искал да извика, да заплаче. Нервите му бяха изопнати като на диригент. Можа да се успокои малко едва в момента, когато Дидие му предложи да преговарят заедно един мъгляв пасаж от учебника по гражданско право относно договорите, сключени в полза на трето лице.
Четоха до полунощ с разкопчани яки, като пиеха кока-кола и пушеха американски цигари. После Дидие призна, че му се спи. Жан-Марк се помъчи да остане при него още няколко минути, но най-сетне си тръгна отчаян, разколебан и изпълнен с горчивина в устата. Вървеше към гилотината.
Като стигна улица „Бонапарт“, той с облекчение забеляза, че прозорците на втория етаж са тъмни. Цялото семейство спеше. Пътят бе открит. Влезе в апартамента като крадец.
Без да пали лампите, пипнешком стигна в стаята си. Какво ли ставаше сега в спалнята на Карол? Сама ли беше в леглото си, или спеше, размекнала се от любов в обятията на съпруга си? Интересно бе да се види това, а не баналната им среща на аерогарата! За една жена, за да се превърне в истинска самка, е нужно малко здрач и удобства — реши Жан-Марк. Дори и вчера следобед, пак във „Феродиер“, тя се бе унасяла в блаженство до него. Той бе отметнал завивката и разчувствуван от любов и възторг, беше се възхищавал на голотата й цели пет минути. Дали и в този момент тя прилича на сърдит ангел, дали също така ръцете й са леко отпуснати, сякаш пропуска пясък през пръстите си, дали пак така нежно и чувствено се надигат гърдите й… Тя дишаше запъхтяно с притворени клепачи, а от нея лъхаше някакъв чуден аромат на сухи треви и на черно кафе…
А сега до нея баща му. Баща му с косматите гърди. По гърдите на Жан-Марк нямаше косми и той съжаляваше за това до деня, в който Карол, галейки го с ръка, му бе казала: „Колко е хубава кожата ти!“. Да, тя му бе казала тия думи, той не бе сънувал, а сега… Изкушаваше го мисълта да се долепи до вратата на стаята им, за да долови някаква въздишка, една дума, хъркане или просто мълчанието на съпрузите. За какво е нужно? Той знаеше толкова много, че бе излишно да подсилва кошмарните си мисли.
Съблече се, легна си и метна завивките върху нещастното си тяло. Мисълта, че на десет крачки от него Карол спеше под тежките лапи на друг, държеше очите му широко отворени. Със стиснати челюсти, с поглед, устремен в мрака, той стенеше като тежко ранен.
Стана в шест и половина часа сутринта. Обръсна се, облече се и излезе от къщи, преди да са дошли слугините, и отиде да пие чаша мляко с кафе в съседното бистро, току-що отворило вратите си. За да избегне въпросите, той бе оставил на масата си кратка бележка, с която уведомяваше родителите си, че ще обядва у един свой приятел. И все пак беше му съвсем ясно, че не може да протака безкрайно срещата с баща си. Това ще е последната отсрочка… Обърна се към стъклената витрина. Площад „Сен Жермен де Пре“ бавно оживяваше. Пред камбанарията дремеше цяло стадо автомобили. Боклукчиите с трясък обръщаха кофите с отпадъци. Минувачите бързаха към входовете на метрото или се събираха в сънлива редица пред автобусните спирки. От време на време някой невзрачен силует се вмъкваше в църквата, други пък излизаха. Това пробуждане на живота му се виждаше неизмеримо тъжно. Съседът на Жан-Марк си поръча чаша бяло вино и едно твърдо яйце. Смешна прищявка в осем часа сутринта! А всъщност може би е хубаво. Сервитьорът отмина, като влачеше кравата си, и отиде да вземе таблата си, която изведнъж блесна като слънце.
Малко по-късно миризмата на обеленото сварено яйце раздразни Жан-Марк. Той плати и излезе.
XVIII
Карол напрегна слух: стори й се, че предпазливо се отваря и затваря вратата на апартамента. Не, шумът идваше от горния етаж. Тя отново зачака изтръпнала. Седнал до нея, на дивана в хола, Филип разговаряше за Съединените щати с Мадлен, която с цигара в уста и с чаша в ръка бе потънала в един фотьойл. Карол не се интересуваше от това, което си говореха. Мъчеше се само лицето й да изразява любезно любопитство. От време на време се намесваше в разговора с някоя дума, а после пак потъваше в мислите си. Наближаваше седем часът. Снощи Жан-Марк се е прибрал вкъщи, след като всички си бяха легнали, сутринта е излязъл още призори, а на обед не бе се връщал. Щеше ли пак да телефонира, за да се извини, че няма да може да вечеря със семейството? Какво ли прави? Къде ли скита? Защо не се прибира? Дали не бе му казала нещо оскърбително? Но не, срам го е да погледне баща си! Това, само това го задържа навън. Може би и сега се двоуми, като обикаля около къщи, докато намери сили да влезе… Нали и самата тя се мъчеше да го накара да се отърси от този страх. Но нали тази слабост го правеше толкова очарователен? Толкова е млад! Тя почувствува изблик на нежност в сърцето, тръпки на слабост по дланите си и за да прикрие вълнението си, се усмихна. Очите й разсеяно се отправиха към Мадлен. Погледите им се срещнаха. Без да има нужда да се оглежда в огледало, Карол знаеше в този момент, че роклята, с която е облечена, й отива. Тя обичаше да я харесват. За нея това бе дори жизнена необходимост. Ако не чувствуваше, че й се възхищават хората, които я заобикалят, тя губеше блясъка си, започваше да гасне. В момента само Мадлен я гледаше и следователно само заради нея под черните, полуспуснати клепачи блестяха така очите й, заради нея трептяха и гърдите й, наклонени малко напред. Тя никога досега не бе узнала какво точно мисли зълва й за нея. „Навярно не ме обича. Заех мястото й вкъщи, сред децата. Ако само се усъмни, че Жан-Марк и аз…“ Тя сведе още повече клепачите си при мисълта за тази смътна опасност. Направи го бързо, безобидно и забавно, така, както гущерът бърза да се скрие между два камъка.