— Надявам се, че ще видя Жан-Марк тази вечер! — каза Мадлен. — Утре трябва да се връщам…
— Навярно няма да закъснее! — каза Карол. — Освен ако пак е телефонирал.
— Ама разбира се — каза Филип непринудено.
Карол потопи устните си в чашата, която той постави на ниската масичка. Тя обичаше вкуса на уискито, но почти никога не пиеше, защото веднъж завинаги бе решила, че алкохолът погубва преждевременно свежестта на женската кожа.
— Впрочем и Франсоаз, и Даниел още не са се прибрали — каза тя.
— Наистина! — въздъхна Мадлен. — Младежта ни изоставя!
Когато Карол отново се отпусна върху възглавниците на дивана, външната врата хлопна. Тя позна стъпките на Жан-Марк, които се приближаваха. Обзе я и страх, и радост. „Как ли ще изглежда? — помисли си тя бързо. — Ще може ли да се владее? Той е толкова плах, толкова неподготвен за изпитанието, на което го подлагам!“
Вратата се отвори. Жан-Марк влезе бледен, с изопнати черти. И като се мъчеше да бъде непринуден, се отправи към баща си. Филип се бе надигнал и разтворил ръцете си: радостта разтягаше лицето му.
— Здравей, драги! — каза той весело. — Радвам се, че те виждам!
— Жан-Марк е фантомът на къщата ни! — каза Карол със смях. Виждаме го от време на време като светкавица между две врати. Пък и невинаги сме уверени, че е именно той!
— Много е увлечен в учението си! — каза Мадлен, винаги снизходителна, когато се касаеше за племенниците й.
— Кой знае — каза Филип — дали в учението, или в друго нещо!
Жан-Марк се наведе над ръката на Карол, целуна Мадлен по двете бузи, прегърна баща си. И в същия миг Карол си представи колко много е развълнувано момчето. Стана й мъчно, че е толкова нещастен.
— Хубаво ли беше пътешествието? — попита Жан-Марк, като седна.
— Великолепно както винаги! — каза Филип.
— А от работата доволен ли си?…
— Общо взето, да, макар че не всичко се уреди, както аз очаквах.
Жан-Марк запали цигара. Макар и да се стараеше, жестовете му бяха пресилени. „Много е изнервен!“ — каза си Карол, развълнувана от желанието да го успокои. Филип започна да обяснява на сина си преговорите, които е водил с групата Тейлър, чието представителство трябваше да уреди в Париж. Той говореше бързо, с дебел глас, без да подбира думите си. Както винаги, и сега бе толкова зает със себе си, че не мислеше за другите; Понеже баща му не го наблюдаваше, Жан-Марк започна да се овладява. Карол следеше по изражението на лицето му това преобразяване. Той постави на баща си въпроси, които я изненадаха с проявената интелигентност. Но най-много я вълнуваше привлекателния вид на младия мъж, формата на плътните му устни, прелестната извивка на шията му, изящните му ръце. Той не приличаше на връстниците си нито физически, нито душевно. За нея беше толкова загадъчен, нежен, учтив, боязлив, докато другите бяха груби, досадни и цинични. „Поколение на млади техници“ — казваше Олимпия. Карол взе една цигара само заради удоволствието да поиска огън от Жан-Марк. И отново „малката церемония с пламъка“; очи в очи; двамата се опияняваха един друг до забрава. Този път той пръв сведе клепачи. Навярно телата им се привличаха с необикновена сила. Тя никога не би предположила, че връзката й с него ще я направи толкова щастлива. И проявяваше чудна жажда не само към това, което той бе сега, но и към онова, което щеше да стане. Държеше в ръцете си неговата съдба — съдбата на един бъдещ мъж. Ще му помогне да се оформи, да израсне, да се измъкне от детството, защото и телом, и духом беше още нежен. Ще го възроди. „Той е на двадесет години, а аз на тридесет и две!“ При мисълта за тази разлика смътният страх в нея преливаше в гордост, а желанието да го притежава — в ненаситна алчност.