По улица „Жан Гужон“, отпуснат и мрачен, се подчини напълно на властната си походка. На площад „Франсоа I“ добре излъсканата метална табелка „Бюро Ейглетиер“ блестеше на слънцето. С три разкрача изкачи стъпалата, покрити с тъмносиня пътека, блъсна входната врата и се спря учуден: Жан-Марк го чакаше, седнал във вестибюла срещу госпожица Бигарос, която имаше задача да пуска при него посетителите.
— Какво правиш тук, драги? — каза му Филип, като го хвана за ръка.
Винаги биваше доволен, когато Жан-Марк идваше при него в бюрото му. Изпитваше двойно удоволствие — да покаже сина си на своите сътрудници и сам да се покаже на своя син в обстановката, в която властвуваше.
— Минавах — каза Жан-Марк. — И ако имаш една минута…
— Разбира се! Влез де! А вие, госпожице, няма да позволите да ни безпокоят! С изключение, разбира се, ако Хусон телефонира…
— А пощата, господине? — попита госпожица Бигарос.
— Донесете я веднага.
Той въведе Жан-Марк в кабинета си, седна зад голямата си работна маса, по която нямаше никакви книжа (неговият принцип бе: никакви преписки налице!), и опря глава на скръстените си ръце. Вдясно от него телефон, вляво малко табло с копчета на звънци… Бежови тапети, ковьор с негърска глава, на стената една абстрактна картина, подарък от някакъв налудничав клиент. Госпожица Бигарос поднесе папката с книжата за подписване и се оттегли почтително като сянка. Филип обърна един лист, хвърли поглед върху първото писмо, драсна един подпис и попита, без да вдига глава:
— Какво ново?
— Виж какво, татко — каза Жан-Марк. — Бих искал да се преместя… да живея сам…
Филип се изтегна върху гърба на фотьойла и се вгледа внимателно в сина си. Наложил си бе като правило в работата си никога да не издава учудването си. Впрочем сега не се изненада. Желанието на Жан-Марк бе логично; всеки младеж още при първата си сантиментална авантюра мечтае да живее далече от родителите си; важното е при тази промяна на живота да не се попречи на учението.
— Много е хубаво човек да живее сам, но къде ще се настаниш?
— Един от моите приятели ми отстъпва стаята си на улица „Асас“ — каза Жан-Марк. — Наложило му се е да се завърне при родителите си в провинцията.
— А удобна ли е стаята?
— Много!
— Течаща вода, отопление?
— Да, да…
Филип си позволи лукса да подпише още две писма, после заговори бавно:
— Драги мой, и аз бях като тебе! Още на двадесет години пожелах да си имам квартирка и родителите ми бяха доста благоразумни да не ми попречат. Аз значи няма да поставям прът в колелото. Обаче, между нас казано, знам много добре, че не за да зубриш правните дисциплини, искаш да живееш там! Още ли си влюбен в това момиче?
— Кое момиче? — прошепна Жан-Марк с широко отворени очи.