— Ейглетиер, на дъската.
— По дяволите! Нищо не знам — прошепна Даниел на Дебюке, като стана.
Той слезе надолу по стълбата на амфитеатъра, като влачеше краката си, за да спечели няколко секунди.
— Е, хайде! Да побързаме! Да побързаме! Обувките ви са като на водолаз, честна дума! — викна Мушино.
Смях избухна зад него.
— Бях ви дал да научите урока за събирателните лещи — каза Мушино. — Начертайте значи един предмет пред едни такава леща и ми обяснете чертежа.
Даниел сви вежди и можа да си припомни само едно пресичане на плътни и пунктирани линии и букви и цифри без някакво значение. За щастие Лоран Совело, който бе чудно находчив, вдигна ръка, щракна с пръсти и каза:
— Господин учителю, вярно ли е, че микроскопът и астрономическият далекоглед са съкратени в програмата на тазгодишните зрелостни изпити?
— Кой ви е казал тази глупост? — извика Мушино, като се обърна към него.
— Един приятел на баща ми, който е инспектор в академията.
— За пръв път чувам такава новина! Подиграли са се с вас!
— Кълна ви се, господине…
— Истина е — намеси се Дебюке, който бе разбрал играта. — Аз също чух да се говори такова нещо.
— И аз! И аз! — подсили дебелият Зюлейбос.
През време на тази словесна престрелка Лувие, който седеше на първия ред, разтвори учебника си по физика на страницата, където бе чертежът. Даниел видя рисунката и възстанови знанията си. А Мушино, след като въдвори тишината в класа, се обърна пак към него:
— Е, хайде! Слушам ви, Ейглетиер.
Даниел взе парче тебешир, начерта на черната дъска предмета АВ, перпендикулярен на оста на лещата O, отражението А1В1 в обратна посока и заговори за отражението, пообърка се малко, извини се, с голям интерес започна да слуша обясненията на Мушино и накрая се върна на мястото си с привидно измъчен вид, но със скрита радост в сърцето си, защото бе получил бележка 12 от 20.