Франсоаз се приближи с усмивка към брат си. Той несръчно й представи Даниела, Дебюке и Совело. Добре направи, че не се застоя с тях: изглежда, че бързаше много. След като размени няколко думи с приятелите му, тя се вмъкна във входа на къщата. Дворът бе пълен с коли. Кого ли не пускаше портиерът!
— Е, ще идем ли в твоето бистро? — попита Совело.
Закрачиха отново. Бистрото бе претъпкано, изпълнено с дим, но не се виждаше нито един ученик от института по изящни изкуства.
— Трябва да са сменили главната си квартира — каза Даниел.
— Така е още по-хубаво! — каза Даниела.
Сместиха се около една малка кръгла масичка и си поръчаха четири бутилки кока-кола. Даниел, седнал точно срещу Даниела, наблюдаваше младото момиче и мечтаеше: „Тя ме обича, аз я обичам!“ Но никаква буря не развълнува душата му. Така бе по-добре, тъй като му предстоеше да се подготви за изпитите. Пред тезгяха той забеляза един едър негър с лъскава кожа, който пиеше халба бира. Пяната залепна като бяла дантела по дебелите му виолетови устни.
— Положително е от Брега на слоновата кост — прошепна Даниел.
— По какво позна? — попита Даниела.
— Започвам да ги познавам отдалече, откакто ги проучвам по снимки.
— Значи уредено е, ще заминеш?
— Вече да, съвсем положително! Получих съобщение от фондацията „Зелиджа“, че моят план е одобрен. Ще ми отпуснат четиристотин и петдесет франка, ще ми дадат препоръчителни писма до много важни птици в Африка, ще ме прикрепят към параходните компании…
— Толкова ли ти се иска да отидеш там?
Усмихна се, запали цигара и започна с ентусиазъм да говори за своето пътешествие. Очите на Даниела се помрачиха. Той помисли, че е обзета от тъга, и се зарадва.
Мила лельо Маду,
Бих искала да премълча това, което се случи, но не е по силите ми! Ти трябва да го узнаеш. Светът е много мръсен! Никога не бих повярвала, че най-близкият ми човек може да ме разочарова така силно като някой непознат. Преди четири дни ходих на фризьор. Да, косите ми наистина бяха станали невъзможни. Трябваше да им се придаде малко по-друг вид. Като се върнах към пет часа, тъй като бях много доволна от фризурата си, изтичах да се покажа на Карол. Тя не бе в стаята си. Тогава поисках да чуя мнението на Жан-Марк: Почуках на вратата, влязох, преди да чуя отговора, и ги видях двамата. Тя бе в обятията му. Отдръпнах се бързо, не вярвах на очите си. Побягнах. Той ме намери, помъчи се да ми обясни. Отказах да го слушам. А на вечеря у нас бяха Дюхурионови, Хермелинови, Шалузови. Какво мъчение. Добре че татко нищо не подозира! Той е толкова добър, толкова прям, толкова доверчив, толкова много се труди за нас, а в това време!… Тази жена е чудовище! Мразя я! Жан-Марк е безхарактерен. Тя си играе с него, както си иска. От вчера се е настанил в квартирата, която си нае на улица „Асас“. Ще го виждам само от време на време на масата: това е добре дошло. Положително тя му е втълпила в главата да живее сам. Така ще е по-удобно за техните мръсни срещи. А татко, все така горд със своя син, го насърчава да води самостоятелен живот — както той сам казва! Господи! Тази тайна ме задушава! Нямам необходимия авторитет, за да принудя Жан-Марк да скъса. Не зная какво да предприема. Не мога да спя вечер, Маду! Ела! Говори с Жан-Марк. Раздрусай го. Накарай го да дойде на себе си! Той ще те послуша, убедена съм. Това положение не може да продължава! За щастие Даниел не може и да предположи какво става; и аз моля бога той никога да не научи. Вкъщи се мъча да изглеждам спокойна заради татко. Но това е тежко! По десет пъти на ден ми се струва, че ще заридая, че ще се хвърля на шията му, за да му кажа всичко, за да го помоля да изпъди тази жена. Виждаш нали, Маду, че трябва да дойдеш. Бързо! Колкото можеш по-бързо. Прощавай. Благодаря ти. Целувам те по-нежно от всеки друг път.
Мадлен свали очилата си. Сгъна писмото и седна във фотьойла до камината, в която огънят гаснеше. Тя бе изумена, но не и изненадана. Без да бе предвидила нещо конкретно, подушила бе опасността по време на последното си пребиваване в Париж. Домът на нейния брат изглеждаше още солиден, но все пак се чувствуваше някакъв дъх на загниване. Голямото равнодушие в поведението на Жан-Марк, безсрамното кокетство в поведението на Карол, мълчанието между тях… В същия миг тя с възмущение отхвърли съмнението, което се загнездваше в нея. За малко щеше да се обвини, че навред вижда най-лошото. Жан-Марк наистина ли е любовник на Карол? Франсоаз ги бе видяла прегърнати; за останалото можеше само да се предполага. Безспорно е, че една жена на тридесет и две години няма да се задоволи само да се целува с едно двадесетгодишно момче. Като си представи всичко, Мадлен почувствува липса на въздух, главата й пламна. Тя не съжаляваше брат си. Като му изневерява, Карол добре му се отплаща. Обаче чудовищна й се виждаше мисълта, че е избрала заварения си син. „Той е израснал пред очите и, тя му е натрапвала вкуса си и сега, когато е вече зрял!…“ Франсоаз имаше право. Тази курва можеше да погуби Жан-Марк, да го превърне в дрипа. За да отмъсти на съпруга си или просто за да се забавлява. Бедното дете! И Франсоаз страдаше като нея заради своята честност, заради любовта към баща си, заради името на семейството! Чудно бе, че се е осмелила да повери всичко това с писмо на леля си, докато преди шест месеца тя си бе послужила с догадки, за да й съобщи, че е влюбена в Патрик. Впрочем този път тя нищо не споменаваше за годеника си. Единственият намек за личния й живот бе посещението у фризьора. Но и в това имаше нещо загадъчно: Франсоаз загрижена за „състоянието“ на своята коса. Всичко около Мадлен се раздвижи изведнъж. Извън стените на нейния дом, които я закриляха, светът на другите гърмеше от похищения, съзаклятия, сексуални радости и мъки, по-страшни от ада. Плашеше я и едновременно я привличаше мисълта за всички тия опасности. Трябваше да спаси Жан-Марк и да подкрепи Франсоаз! Но как? Тя още не знаеше как, но ще намери начин. Ще се изсипе върху им като сняг през май. Разбира се, животът й малко се усложняваше. Не така лесно се изоставя дом, работа… Въобрази си, че трябва да вземе редица мерки. Да разреши някои въпроси, преди да тръгне на път; но после трябваше да си признае с тъга, че тук нищо не я задържа, и стана, за да приготви куфара си.