— О! Мадлен! — прошепна той. Помислих, че портиерката ми носи пощата. Не знаех, че ще идваш!
— И аз не знаех преди четири часа — каза тя, като го погледна право в очите.
— Вкъщи ли ти дадоха адреса ми?
— Да.
Той се отдръпна, за да й направи място. Тя влезе в една мансардна, доста просторна стая с боядисани в бяло стени и с разнородни мебели, всеки от които й напомняше нещо. Диван, бюро, етажерка, стол, шкаф, фотьойл — стари познати предмети, останки от един дълъг семеен живот. Върху масата отворени учебници. Жан-Марк работеше. Сам. Мадлен се успокои. Той затвори вратата. Тя седна на фотьойла и запали цигара. Острият вкус на дима я накара да си възвърне напълно смелостта.
— Харесва ли ти? — попита я той.
Вместо да отговори, тя попита грубо:
— Защо се премести тук?
Лукава усмивка на срам се появи по лицето на Жан-Марк.
С отпуснати рамене, с наведена глава той се опита да се измъкне:
— Виж какво, Мадлен… Аз съм на двадесет години… И естествено е да искам да имам малко повече свобода…
— Не е много хубава твоята свобода, Жан-Марк.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Карол и ти…
Жан-Марк вдигна глава. Клепачите му се присвиха и от очите му се стрелна поглед, тънък и блестящ като стоманена жица.
— Аха! — каза той. — Ти си видяла Франсоаз! Бог знае какво ги е наговорила тя със своето прекалено еснафско целомъдрие.
— Тя само потвърди това, което аз предположих, когато бях тук последния път!
Той взе цигара, хвърли пакетчето върху масата, щракна запалката си и пое дълбоко дима, за да има време да размисли.
— Когато си била тук последния път? — каза той със саркастична усмивка. — Е, добре, много бързо си предвидила, защото когато бе тук последния път, нямаше абсолютно нищо!
Тази глупава лъжа раздразни Мадлен.
— Което значи, че сега вече има нещо! — отвърна тя бързо.
Той загуби самообладанието си:
— Но не! Не повече, отколкото преди! Идиотска история! Франсоаз си е загубила ума…
— Тя ви е видяла, Жан-Марк!
— Видяла! Видяла! Какво значи това? Дори да допуснем, че съм се самозабравил за един миг… И наистина е така! Самозабравих се!… И Франсоаз влезе в този момент!…
Докато той говореше, Мадлен разглеждаше стаята. Уверена бе, че Карол е минала оттук; тя е поставила тази кръгла масичка до прозореца; тя е избрала този кремав цвят на пердетата; тя е купила тези простички гравюри. На облегалото на един стол висеше женски шал с пожълтели листа и пъстри пера, подарък от Мадлен на Карол. Тя стана с цигарата в уста и се приближи бавно към това цветно петно.
— Помъчих се да обясня на Франсоаз какво бе се случило — продължи Жан-Марк, — но тя запуши ушите си. В края на краищата аз съм много доволен, че си дошла, защото поне ти ще успееш да я вразумиш. Трябва на всяка цена да се отучи от навика си да прави драми от всичко!
Мадлен надигна шала с върха на пръстите си и каза със спокоен глас:
— А това, Жан-Марк — това не е ли драма?
Той сви вежди и в очите му се появи леко колебание.
— Какво? — измърмори той. — Карол бе тук! Истина е! Помогна ми да се устроя.
Мадлен остави шала да падне върху стола.
— За глупачка ли ме вземаш?
При тия думи той си пое дъх дълбоко, навярно за да овладее гнева си. И със сериозен и решителен вид направи крачка към нея.
— Обичам те безкрайно, Мадлен — каза той. — За мене ти си повече от майка, но не искам да се ровиш в моя мъжки интимен живот.
— Страх те е да не изцапам ръцете си? — извика тя.
Той надигна рамене. Тя смачка угарката си в пепелника. Пръстите й трепереха.
— Жан-Марк, не зная дали ясно съзнаваш какво правиш. Но това е просто недостойно! Моля те да се опомниш! Ще скъсаш с Карол!
— Това — каза той, като я гледаше студено — няма да стане.
Грозна, отпусната гримаса обезобрази лицето му. Изведнъж той заприлича на разгневен дванадесетгодишен хлапак, който се ежи. Толкова й дожаля за него, че й се искаше да заплаче. Ах, Карол добре беше го обработила! Като потискаше чувствата, които я обзеха и застрашаваха да я обезоръжат, тя процеди през зъби:
— Ти си малък мръсник! Той избухна:
— Е, добре! Да, аз съм малък мръсник! Дори голям мръсник! Но това малко ме интересува! Аз съм у дома си! Имам право да върша каквото си искам. Махни се!