— Наистина ли искаш да си отида? — попита тя нежно.
— Искам да си отидеш и кракът ти никога вече да не стъпи тук!
Тя разбра, че ако настоява, ще го разгневи повече. Още като дете той бе изпадал в такива нервни кризи. Най-добре бе да остави бурята да премине.
— Ако почувствуваш нужда от мене… — каза тя, като се запъти към вратата.
— Никога няма да имам нужда от тебе! Нито от тебе, нито от някой друг! Махай се! Но махай се де! Какво още търсиш тук? Най-сетне ще ме подлудите вие всички!
Тя излезе, подгонена от крясъците му. По стълбите усети голяма умора. Нетактично ли бе постъпила? Да, безспорно. Във всеки случай не бе успяла с мисията си. Само с големи усилия можеше да изтръгне Жан-Марк от Карол, мислеше си тя. Не беше още видяла Франсоаз, откакто бе пристигнала, но по телефона бяха се уговорили да се срещнат в шест часа в хотел „Моне“. Да й каже ли, че се е виждала с Жан-Марк? Всичко ще зависи от насоката, в която ще се поведе разговорът им. Съжаляваше, че е оставила колата си в гаража. Жан-Марк живееше по-далече от улица „Бонапарт“, отколкото бе предполагала. Тръгна право напред с войнишки крачки.
Като влезе в хола на хотела, едно младо момиче, седнало в един от фотьойлите, веднага скочи. Мадлен се замисли за миг, преди да познае племенничката си. Франсоаз бе леко гримирана и кестенявите й очи блестяха.
— Милата ми! — извика Мадлен, като я прегърна. — Не можах да те позная! Знаеш ли, че така много ти отива?
Но Франсоаз я прекъсна. Очите й бяха препълнени с мъка.
— Ето те най-после! — прошепна тя. — Толкова е хубаво! Нямаш си представа! В писмото не можах да ти обясня добре!…
— Ела бързо — каза Мадлен.
Изкачиха се в стаята й. Куфарът, неразтворен още, стърчеше на масата. Мадлен седна на края на леглото, а Франсоаз срещу нея на едно кресло. Дълго време се гледаха. Най-после Франсоаз зашепна със съкрушен глас:
— Какво ще стане с нас, Маду? Страх ме е! Страхувам се за себе си, за нея, за Жан-Марк, за татко! Представяш ли си какъв кошмар преживявам вкъщи! Тази жена… тя е дявол!… Така се преструва пред баща ми, като котка. И то пред мене, пред мене, която зная всичко!… Как се осмелява?…
Мадлен бе решила да смекчи положението, за да спаси Франсоаз от отчаянието.
— Вземаш всичко много присърце, мила — каза тя.
— Ако ти ги беше видяла както аз!…
— Може Жан-Марк да се е поувлякъл за миг…
— Наричаш това мигновено увлечение? Но, Маду, ти не си разбрала. Те са… Те са любовник и любовница!…
— Откъде знаеш?
— Чета го по лицето на Карол. Тя се среща с Жан-Марк всеки ден. Вечер се прибира сияеща. А татко, татко я отрупва с комплименти!… Ужасно е!… Трябва да се тури край!… Ти трябва да говориш с Жан-Марк!…
— Свърших това вече — каза спокойно Мадлен.
— Кога?
— Връщам се от него.
Лицето на Франсоаз се напрегна от вълнение.
— Какво ти каза той?
— Разговаряхме надълго. Можах да се убедя, че между него и Карол няма сериозни отношения. Той е сглупил и без да признава, съжалява. Преместил се е най-вече, за да бъде далеч от нея.
— Така ли каза? — извика Франсоаз. — Лъже! Лъже! Тя го е научила да лъже. Превърнала го е в чудовище!…
Тя закри лицето си с ръце. Мадлен я притегли да седне до нея на леглото и притисна главата й на рамото си, сякаш за да я закриля.
— Виждаш чудовища навсякъде! — каза Мадлен. — Вълнуваш се като малко момиче. Убедена съм, че тази история скоро ще свърши така просто и така глупаво, както е започнала. Кой от нас не е изпадал в лудост?
— Всичко си има граници! Ти, Маду, ти, ако бе на мястото на Карол, ти никога не би направила подобно нещо!
— Не, разбира се… И все пак как може човек да бъде сигурен? Мъжете и жените понякога биват така разтърсвани от загадъчни и силни инстинкти, че не могат да устоят, макар и да са се считали непоклатими…
— Та ние не сме животни все пак!
— Привидно не! Обаче по същество… по същество?… Най-важното сега, мила моя, е всичко да се оправи, преди баща ти да е забелязал нещо. Твоята мисия — много тежка, признавам — е да поддържаш вкъщи атмосфера на добро разбирателство. А моята задача е да накарам Жан-Марк да дойде на себе си. От нас двете зависи всичко, ние ще успеем.
Дишането на Франсоаз като че ли ставаше по-спокойно. Тя обърса с кърпичка носа си и се притисна още по-силно към Мадлен.