— Много мило, че дойде — каза тя. — За мене е толкова тежко да се боря сама. Дано Патрик никога не научи!…
— Защо мислиш, че ще научи?
— Не зная… Ако се научи, ще се ужаси, ще се отврати и ще побегне от семейството ни като от прокажени!…
Замълчаха. Мадлен запали цигара. Франсоаз се загледа замечтано в далечината.
— Знаеш ли, Маду, че откакто ти замина, аз преживях и радости, и разочарования. Цяла една бъркотия, която още сама не мога да разбера… Бих казала, че времето, което досега бавно си течеше, е започнало да лети. Работя много. И тъй като искам на всяка цена да успея на изпита, склоних Мирел Борделе да взема уроци по руски заедно с мене от Александър Козлов. По този начин ние разделяме таксата. Той идва вкъщи всеки вторник и петък, за да предава и на двете ни. Татко е много доволен от това разрешение. Истина е, че за един час научаваме повече, отколкото за една седмица в общия курс! Толкова е културен и чувствителен! Той ми стана голям приятел!
— Ах! Да? — каза Мадлен, като прикри изненадата си с любопитство.
— Завчера двамата с него пихме по чашка в „Двете маймуни“ на излизане от института — продължи Франсоаз. — Водихме вълнуващ разговор. Изведнъж — не можах да се въздържа — всичко му разказах!
— Кое всичко?
— Историята на Жан-Марк и Карол.
— Как можа? — прошепна Мадлен изумена.
— Да.
На Мадлен й се стори, че вече разговаря с друг човек и че цяла година се е претърколила за една минута.
— И неговото мнение бе като твоето — продължи Франсоаз.
— Ето, виждаш ли!…
— Разказах му и за Патрик… Сбъркала ли съм?
— Не. Защо? — каза Мадлен.
След първата изненада сега тя бе доволна от разведряването на Франсоаз. Младите имаха тази чудна способност да се съвземат бързо след отчаяние. Желанието за живот винаги се възвръща у тях като пламък, който не угасва под пушека. Като галеше косите на племенничката си, Мадлен каза:
— Добре си постъпила, като си променила прическата си и малко си се гримирала! Така очите ти изпъкват повече. Станала си десет пъти по-красива. Патрик ли те накара?
— О, не!
— А какво каза за тази промяна?
— Той дори не забеляза. Нищо не вижда или пък не иска да вижда. Мисли само за следването си, за бъдещето си, за това, което ще получава, и за това, което ще спестява! Не е човек, а някакво бюро за професионални справки!
Тя се замисли с навъсени вежди и после добави по-тихо:
— Странно е, Маду: отегчавам се вече с него! Може да е интелигентен, но никак не е фин…
Мадлен остана доволна от това откровение. Отдавна искаше да отвори очите на Франсоаз за непоправимото безличие на Патрик. Разголен за миг, този нещастник вече не съществуваше.
— Много жалко! — продължи Франсоаз. — Бях убедена, че аз и Патрик сме създадени един за друг. А сега се питам дали трябва да се омъжа за него!
— Щом вече се питаш, значи не трябва! — каза Мадлен.
— Така лесно не мога да се отметна от думата си!
— Може, мила моя! По-добре е да изоставиш това момче, отколкото да направиш себе си нещастна, пък и него, само заради това, че сте си дали дума да се ожените след пет години. Сега мога да ти кажа, че никога не съм вярвала на твоя Патрик! Ти ще се погубиш, ако се омъжиш за него! Уверявам те, че откакто дружиш с него, започна да гаснеш.
— Значи смяташ, че трябва да скъсам.
— Откровено казано да.
— Патрик не очаква такова нещо. Ще страда! Ще се помъча да го запазя само като приятел…
— Но да, точно така…
— Пък и едва ли ще страда, както си мисля. Като престанем да се срещаме, ще му остане повече време за изпитите. И тъй като само това го интересува… А като си помисля, че съм била влюбена в него — просто невероятно.
— Ти си мислила, че си влюбена, Франсоаз, но си била далече от любовта. А пък сега е по-важно да не се влюбиш истински!
— От това най-малко ме е страх!
— Ами учителят по руски? — каза Мадлен, като погледна хитро племенничката си.
Франсоаз избухна в смях и отпусна главата си назад.
— Козлов? Ти си луда, Маду! Знаеш ли на колко години е? На тридесет и две! Аз много се гордея, че се сприятелихме, че той приема да разговаря с мене по десетина минути след уроците, но съвсем не си въобразявам, че му харесвам! Не, наистина не… Пък и не бих искала!… Ще бъде, направо казано, много смешно!…
Това весело настроение бързо изчезна, тя стана отново тъжна, сякаш изведнъж я притиснаха всичките й грижи.