Един от посетителите плати вечерята си, стана и си отиде. Друг клиент, доведен от управителя; седна на освободеното място. Мадлен трепна от изненада, като позна Александър Козлов. Беше сам, имаше загрижен и изморен вид. След като направи поръчка, той разтвори вестник и започна да го чете. От време на време повдигаше очи. Погледът му докосна Мадлен, без да я види. Когато му поднесоха вечерята, тя можа да го наблюдава по-удобно. Ядеше и продължаваше да чете. Лицето му изразяваше енергия и интелигентност. „Каква тъга в тази самотност!“ — помисли, забравила, че и самата тя, макар и самотна, се чувствува добре. Мислено постави Франсоаз да седне до този мъж. Безспорно е, че няма да са подходяща двойка. „Той сигурно я счита за малко момиче, а тя вече създава цял роман!“
— Някакъв десерт, мадам? — попита келнерът.
Тя потисна желанието си да изяде една торта и мъжествено си поръча черно кафе. Александър Козлов продължаваше да чете. Изведнъж се изплаши, че той ще я забележи и ще й заговори. Тази вечер тя не бе в състояние да води разговори. Обзета неочаквано от тази мисъл, избърза да плати сметката си. При шума, който направи, като отмести масата, Александър Козлов вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Тя му се усмихна смутено. Той я поздрави, без да има вид, че я е познал. Излезе на улицата с някакво неприятно чувство, което не можеше да си обясни.
Уличните лампи осветяваха отдолу младите листа на дърветата. Фасадата на църквата „Сен Жермен де Пре“ се очертаваше в нощта като огряна от луна. Силно осветените кафенета бяха претъпкани, но по терасите имаше малко хора. Колите бързо префучаваха. Въздухът бе свеж. На Мадлен неочаквано й се прииска да не бъде заета: да се прибере в хотела, да забрави всичко, да зачете криминален роман, да пуши, да спи.
Портиерът й подаде ключа на стаята, после взе от чекмеджето си един плик и каза:
— Оставиха това писмо за вас, госпожо.
Тя разтвори плика и позна почерка на Жан-Марк.
„Скъпа Маду!
Минах да те видя в осем часа и не те намерих в хотела. Ще дойда пак по-късно. Трябва непременно да ти говоря. Прегръщам те много силно.
От това писмо запомни само думите: „Прегръщам те много силно“.
Обзе я силна радост. Още не знаеше какво щеше да й каже, но той се връщаше при нея, а това тя най-малко очакваше. Прибрала се в стаята си, започна да дебне стъпките по коридора. И когато на вратата й се почука, безмълвна молитва изпълни сърцето й.
Жан-Марк влезе по-бледен, отколкото бе следобед. Бялото на очите му бе изпъстрено с розови нишки. Тъмни кръгове имаше под очите му. Долната му устна блестеше. Мадлен отстъпи назад, за да не покаже колко много е разчувствувана. Тя се страхуваше да не се предаде много бързо и той да помисли, че одобрява постъпката му.
— Седни — каза му студено.
Той остана прав, с ръце в джобовете си.
— Аз постъпих много отвратително с тебе преди малко, Маду — промърмори той. — Прости ми. Но знай, че това е по-силно от мене: казах ти го вече, не мога да понасям да се бъркат в личния ми живот!
— Нима очакваше да те насърча?
— Да ме разбереш, Маду.
Той толкова рядко я наричаше Маду, че тя се трогна.
— Искаш невъзможното, Жан-Марк — каза тя. — Карол е жена на баща ти…
— Баща ми я лъже колкото си иска! — извика той. — Така би лъгал и коя да е друга. Ти искаш да уважавам именно този човек? Откакто научих някои неща за него, не чувствувам вече никакво задължение, разбираш ли! Всъщност той непрекъснато ми е внушавал, че в любовта всичко е позволено, че нито една жена не е свята, че един нормален тип винаги и навсякъде трябва да търси удоволствия! Искаше да ме направи подобен на себе си! И наистина успя! От какво би се оплакал? Каквото посееш, такова ще жънеш!
Той замлъкна, задъхан, с очи, пълни с мъст. Тя предпочете да не му отговори, за да му даде възможност да се успокои. И наистина след една минута мълчание той каза с по-мек глас:
— Ужасно е, Маду… Но аз не мога без Карол, разбираш ли ме? Ако не я видя само един ден, разболявам се, не мога да работя, влача се…
— И все пак трябва да се опомниш! — каза Маду.
— Опитах се, вярвах, че като се преместя, ще бъде по-добре. Карол не искаше. Тя дори се разгневи.