— Няма да ви целуна! — каза Карол. — Намазана съм с крем.
С върха на устните си тя й отправи въздушна целувка. После я покани да седне и самата седна. През разтворения й пеньоар се показаха грижливо обезкосмените й крака.
— Неудобно ми е, че ви приемам така! — продължи тя. — Бях капнала от умора, като се прибрах от покупки. Исках да се окъпя, за да си отпочина. Децата много ще се зарадват, като ви видят! Надявам се, че този път ще останете по-дълго време при нас!
— Съмнявам се — каза Мадлен сурово. — Дошла съм заради Жан-Марк.
Погледът на Карол остана непроменен, наивен.
— Заради Жан-Марк? Какво се е случило? — прошепна тя.
Това спокойствие изненада Мадлен. Главата й пламна от гняв. Сърцето й затуптя така силно, че обърка плановете й.
— Аз зная всичко — каза тя.
Карол се усмихна със свити устни.
— А, да! И какво?
— Вие не трябва да продължавате тази лудост, Карол! Мога да допусна, че Жан-Марк, който е още хлапак, си е загубил главата, но вие…
Колкото повече се нервираше, толкова Карол изглеждаше по-спокойна. Дори можеше да се допусне, че тази сцена я забавляваше. Цялата й фигура, позата и тоалетът й я очертаваха като един много опитен в лавирането противник.
— Не разбирам вълнението ви — каза тя със злъчна любезност. — Това, което става тук, не ви засяга.
— Засяга ме! И да искате, и да не искате, това семейство е и мое!
— Каква сте вие — майка на Жан-Марк или жена на Филип, за да говорите така?
— Аз отгледах Жан-Марк. Той ми е като син! И като виждам какво искате да направите от него…
— Правя го мъж. И вярвам, щастлив мъж.
— Като го тласкате да лъже баща си!
Мадлен изрече с театрален тон тези думи и остана недоволна.
Сиво-зелените очи на Карол я предупреждаваха, че няма да успее да я изплаши с повишаване на тона.
— Скъпа Мадлен — каза тя, — не се горещете. Една дума предизвиква друга и хората се скарват до смърт, без точно да знаят защо. Мисля, че вие не желаете това!
— Желая вие да оставите Жан-Марк спокоен!
— И той ли желае това?
— Вие добре знаете, че не!
— Тогава! Защо да се лишавам от удоволствието да го обичам? От привързаност към Филип, който ме лъже от първия ден на сватбата ни?
— От уважение към отношенията, каквито трябва да има между баща и син.
— Вие искате много от мене! Не обичам да правя жертви!
— Ако Филип се научи…
— Обещавам ви да направя и невъзможното, за да не се научи.
Тази прекалена самоувереност парализираше Мадлен. Тя не можеше да намери други доводи. Набра сили и заговори, като наблягаше силно на всяка дума:
— Виждам, Карол, че вие подценявате възможностите ми за постигане на целта, която съм си поставила!
— Заплахи? — изсъска Карол, като сви клепачи. — Колко е нетактично от ваша страна.
— Налага се, щом като не разбирате от друг език!
— И този съвсем не ме засяга. Вие не можете да направите нищо срещу Жан-Марк и мене!
Предизвикана по този начин, Мадлен реши да изиграе всичките си козове.
— Представяте ли си вашето бъдеще, ако Филип узнае истината? — попита тя.
— От кого ще я научи? От Франсоаз? От вас?
— Няма значение от кого. И ще поиска развод!
— Няма да бъде голяма беда за мене!
— Още на другия ден ще бъдете в окаяно материално положение!
Лицето на Карол се озари, сякаш изразяваше някаква благодарност. И очите, и устата й — всичко показваше нейния ум, равновесие и прелест.
— Не се безпокойте за моето положение, скъпа Мадлен — каза тя. — Когато Филип пожела да се ожени за мене, аз му поставих условието, че между нас трябва да има пълно равноправие. Тогава той бе много влюбен в мене и прие. Нашият брак значи е сключен на принципа всичко да бъде общо. В случай на развод цялото имущество ще бъде разделено на две, включително и бюрото му. Така че ако поиска да го запази за себе си, ще трябва да ме компенсира. А това ще му струва много скъпо. Познавам го много добре и зная, че ще предпочете да затвори очи и да ме задържи при себе си, макар и невярна.
Мадлен не знаеше условията, при които бе сключен бракът на Филип. Сега неговото лекомислие я изненада. Значи дори той, който е така предвидлив и суров, беше надхитрен от тази жена! Тя промърмори с дрезгав глас: