Уилям се учуди, че подобна дреболия така силно развълнува моряка, който, изправен, не отместяше поглед от небето. Мрачната покорност на неизбежната съдба бе заменена изведнъж от ярък лъч надежда в очите му.
— Какво става, Бен? — попита Уилям. — На какво се зарадва така? Нима виждаш нещо утешително?
— Погледни там, момче — отвърна морякът, посочвайки небето.
— Та нали точно нататък гледам, към облака.
— Ако не се лъжа, ще получим онова, което така жадно очакваме.
— Вода?! — извика Уилям с пламнали от радост очи. — Ти мислиш, Бен, че този облак ще се излее в дъжд?
— Почти съм сигурен! Това е дъждовен облак. И стига само вятърът да го подгони към нас, ние ще бъдем спасени! 0, Боже! Бъди милостив към нас! Да се обърне погледът Ти към нас, недостойните!
Юнгата повтори след него молитвените думи.
— Гледай! — извика морякът. — Вятърът го кара към нас! Той духа от изток! Кълна се, ще имаме дъжд! Ето там, в далечината, вече вали. Далеко е, на двадесет мили е, но ако вятърът продължи, ще дойде и до нас!
— Но това ще ни помогне ли, Бен? Няма да можем да се напием, в какво ще съберем вода?
— Ами дрехите… ризите ни? По тия места дъждът вали на едри капки. За някакви пет минути всичко ще се измокри и ще пием до наси-те. Тогава ще изстискаме дрехите си.
— Ами съд? Отде съд, Бен, за да държим водата?
— Най-напред в устата, после… ах, какво нещастие! За това и не помислих! Няма да можем да запазим нито една капка. Впрочем, ако сега се напием достатъчно, можем да потърпим няколко дена. А, ето и дъждът! Гледай, Уилям, гледай — черни облаци, светкавиците ги пронизват! Това е повече от сигурен признак! По-бързо да прострем ризите, за да не изгубим и капчица!
Бен се канеше да снеме ризата си, когато случайно хвърления му встрани поглед, го накара да промени решението си. Радостен вик се изтръгна от гърдите му: Бризентът!
Той се запъти към насмоленото платно, изпънато на двете весла.
— Казваш, че няма къде да турим водата? А това какво е?
— Ах! — възкликна юнгата, за миг разбрал плана на моряка.
— Знаеш ли, момче — каза Бен, — тука ще се събере цяла бъчва!
— А ще се запази ли водата в нея?
— И още как! Собственоръчно насмолих това платнище миналата седмица. Няма да изгубим и капка! Хайде да го разтегнем така че по средата да се образува падина. След дъжда ще имаме цяло езеро, Уилям! Да плуваш из него! Ура! Гледай, гледай, момчето ми, колко бързо идва дъждът. Готви се да свием голямото платно. Пусни лоста. Вместо да насочим платното по вятъра, ще го поставим на дъжда. На работа, Уилям!
Момчето започна да помага на моряка при развързването на въжетата. Бен мислеше, че ще се наложи да държат бризента с ръце, но като размисли още малко, намери за по-удобно с помощта на стаксела, да закрепят края на платнището и по такъв начин да направят нещо като чаша, която може наистина да побере доста вода. Така и сториха.
Оставаше само добре да прегледат платнището, да не би да се окажат нейде дупки. Когато Бен видя, че всичко е благополучно, взе за ръка юнгата и двамата коленичиха отново за молитва, обърнати с лице към изток, отдето идеше спасителният облак.
III
Не стана нужда да чакат дълго. Бурята налетя почти светкавично и се разрази със силен порой над главите им. За миг падината в бризента се напълни с вода. Страдалците припаднаха с пресъхналите си гърла към нея и загълтаха лакомо. Струваше им се, че никога през живота си не бяха пили по-вкусно питие.
Пороят ги измокри до кости. Това ги освежи, за известно време те забравиха палещите тропически лъчи.
— Е, какво, Уилям, казвах ли ти, че Онзи, Който ни изпрати толкова навреме рибата, няма да ни остави и без вода? Погледни, сега сме осигурени за няколко дена!
— Да се надяваме, скъпи Бен, че Господ няма да ни напусне и по-на-татък — каза Уилям кротко усмихнат.
— Вярвам в това! — въздъхна шумно Бен и лицето му прие обикновения си весел и бодър израз. — Как смеем да се съмняваме в благостта на Всевишния след изпратените ни милости? Но не бива да забравяме, че много зависи и от самите нас. Който се пази, и Бог го пази, казва пословицата. Ако сега не съумеем да опазим запаса си от вода, ще заслужим смъртта от жажда!
— В такъв случай какво трябва да правим? — попита невинно юношата. — Как да я съхраним, Бен?
— Мисля по това — положи на брадата си длан морякът, — скоро дъждът ще престане. В тоя пояс пороят налита внезапно, но не трае повече от половин час. А сетне слънцето пече много по-силно: под изгарящите му лъчи водата ни веднага ще се изпари. Ако не вземем нужните мерки!