— Ама какво прави тоя, да не би да ходи на литургия? — беше попитал удивено.
— Да, господине, религиозен е — беше му обяснил някой.
— Ама как? Свещениците на нищо ли не са го научили?
Малкият син на дон Балдучо, Нджилино, беше полудял напълно, започвайки да говори някакъв неразбираем език, който твърдеше, че е арабски. И от този момент нататък се обличаше като арабин, така че в градчето го наричаха Шейха. Двамата синове на Шейха прекарваха повече време в чужбина, отколкото във Вигата. Пино, наричан Акордьора заради дипломатическите си способности, които умееше да проявява в трудни моменти, непрекъснато пътуваше между Канада и Съединените щати. Калуцо обаче прекарваше осем месеца от годината в Богота. Затова тежестта за състоянието на фамилните дела беше паднала върху главата на семейството, който пък беше позволил на братовчед си Саро Маджистро да му помага. За него се говореше, че след като убил един от фамилия Куфаро, изял черния му дроб, опечен на шиш. От друга страна, и за Куфаро не можело да се каже, че делата им вървят по-добре. Преди две години една сутрин главата на семейство Куфаро, над осемдесетгодишния дон Сисино, се качил в колата, за да отиде да слуша светата литургия, както неизменно и благочестиво бил свикнал да прави. Автомобила го карал малкият му син, Биртино. Едва запалил мотора, се чула ужасна експлозия, от която се изпочупили стъклата на разстояние от пет километра. Счетоводителят Артуро Спампинато, който нямал нищо общо със случката, помислил, че е започнало страшно земетресение и се хвърлил от шестия етаж, размазвайки се на земята. От дон Сизино бяха намерили само лявата ръка и десния крак, а от Биртино — само четири обгорели кости.
Куфаро не се настроили срещу Синагра, както цялото градче очаквало. Напротив, както Куфаро, така и Синагра знаели, че тази смъртоносна бомба в колата е била заложена от трети лица, членове на някаква нова мафиотска групировка от младежи кариеристи без страхопочитание, готови на всичко. Те си били наумили да прецакат двете исторически фамилии и да заемат мястото им. Но и за това имаше обяснение. Ако преди време пътят на дрогата е бил достатъчно широк, то в днешно време беше станал магистрала с шест платна. Затова се нуждаеха от млади сили, решителни, с прецизни ръце, способни да използват както калашника, така и компютъра.
Комисарят мислеше за всичко това, докато се насочваше към Чукафа. Дори се сети за трагикомичната сцена, която беше видял по телевизията. Някакъв от комисията „Антимафия“, дошъл във Фела след десетото убийство само за седмица, драматично си късаше дрехите и питаше със сподавен глас: „Къде е държавата?“. Междувременно няколко карабинери, четирима полицаи, двама от Финансовата гвардия и трима заместник-прокурори, които представляваха държавата във Фела, рискувайки всеки ден живота си, го гледаха смаяно. Депутатът от комисията „Антимафия“ очевидно имаше бели петна в паметта си, защото явно беше забравил, че поне отчасти държавата е той. Всъщност, ако нещата се случваха по този начин, именно той заедно с други като него бяха отговорни за това.
Точно в основата на хълма, където започваше самотният асфалтиран път към къщата на дон Балдучо, имаше едноетажна къщурка. Докато колата на Монталбано се приближаваше, някакъв мъж се показа на един от двата прозореца. Погледна автомобила и после приближи към ухото си мобилния си телефон. Онзи, който трябваше да бъде уведомен, вече знаеше.
Отстрани по пътя стърчаха електрическите и телеграфните стълбове, а на всеки петстотин метра имаше отбивка с уширение, нещо като място за престой. Неизменно на всяка площадка имаше по някой — или да човърка с пръст надълбоко в носа си, или прав да брои свраките, които летяха по небето, или се правеше, че поправя моторчето си. Часовои.
Оръжие не се виждаше, но комисарят знаеше много добре, че в случай на нужда то щеше да се появи незабавно зад някоя купчина камъни или зад някой стълб.
Голямата желязна врата, която се явяваше единствена пролука във високия зид, ограждащ къщата, беше отворена. Отпред стоеше адвокат Гутадауро с широка усмивка, изпълнена с раболепие, която минаваше напряко през лицето му.