— О, боже, боже! Света Богородичке! Какво стана с тази къща? Какво стана? Каква магия са ни направили? Тук веднага, ама веднага трябва да се извика свещеник, за да напръска със светена вода!
Монталбано я хвана за ръката и я накара да седне.
— Не разигравайте театър! Престанете да се кръстите и отговорете на въпросите ми. Откога не сте виждали семейство Грифо?
— От миналата събота сутринта, когато госпожата се върна от пазар.
— Вече е сряда, а вие не се ли обезпокоихте?
Портиерката се засегна:
— Защо, трябваше ли? Тези не позволяваха на никого да се доближи до тях! Бяха надменни! И изобщо не ми пука, ако синът им ме чува! Излизаха, прибираха се с напазаруваното, затваряха се в дома си и по три дни никой не ги виждаше! Знаят телефонния ми номер, ако са имали нужда, щяха да ми се обадят!
— Случвало ли се е?
— Какво да се е случвало?
— Да ви се обаждат.
— Да, няколко пъти се е случвало. Когато господин Фофо, съпругът й, се чувстваше зле, госпожата ми се обади да я сменя, за да отиде до аптеката. Друг път беше, когато им се спука маркучът на пералнята и се наводниха. Третият път — когато…
— Това е достатъчно, благодаря. Казахте, че нямате ключове?
— Не, нямам, казах ви, че нямам! Госпожа Грифо ми е оставяла ключ миналата година лятото, когато отидоха на гости при сина си в Месина. Трябваше да поливам цветята в саксиите, които държат на терасата. След това си го взе, без дори да ми благодари, нищо, дори дума не обели, все едно съм им прислужница, слугиня! А вие сте тръгнали да ми обяснявате, че трябва да се притеснявам за тях? Твърде възможно е, ако се бях качила на четвъртия етаж, за да ги попитам дали се нуждаят от нещо, да ме пратят по дяволите!
— Искате ли да се качваме? — попита Давиде Грифо, който се беше подпрял на стената. Имаше вид на човек, чиито крака не го държат добре.
Взеха асансьора и се качиха на четвъртия етаж. Давиде веднага изскочи навън. Фацио доближи устните си до ухото на комисаря.
— Има по четири апартамента на етаж. Нене Санфилипо е живял точно под този на семейство Грифо — посочи с брадичката си Давиде, който, облегнат с цялото си тяло на вратата на апартамент седемнайсет, натискаше упорито звънеца.
— Отместете се встрани, ако обичате.
Давиде сякаш не чу и продължи да натиска звънеца. Чуваше се как звъни напразно в далечината. Фацио мина напред, хвана мъжа за раменете и го отмести. Комисарят извади от джоба си голям ключодържател, от който висяха десетина железца с различна форма. Шперцове, подарък от един крадец, на когото беше приятел. Суети се около бравата около пет минути: проблемът не беше само в пружината на ключалката, но и в четирите завъртания на ключа.
Вратата се отвори. Монталбано и Фацио стояха със силно разширени ноздри, за да усетят миризмата, която идваше отвътре. Фацио държеше Давиде за ръката, който напираше да се втурне. Смъртта след два дни започва да вони. Нищо такова, в апартамента миришеше само на застоял въздух.
Фацио отпусна хватката си и Давиде отскочи, започвайки веднага да вика:
— Татко! Мамо!
Цареше съвършен ред. Прозорците бяха затворени, леглата оправени, кухнята подредена, мивката без мръсни чинии в нея. В хладилника имаше сирене, една опаковка шунка, маслини и половин бутилка бяло вино. Във фризера четири парчета месо и два барбуна. Ако бяха отпътували за някъде, със сигурност са имали намерение скоро да се върнат.
— Родителите ви имат ли роднини?
Давиде беше седнал в едно кресло, като се държеше с двете ръце за главата.
— Татко — не. Мама — да. Брат в Комизо и сестра в Трапани, но тя е покойница.
— Не е ли възможно да са отишли в…
— Не, комисарю, изключено е. Не са се чували от месец. Не се виждаха често.
— Значи, нямате абсолютно никаква идея къде може да са отишли?
— Не. Ако имах, щях да се опитам да ги потърся.
— Последният път, когато сте говорили с тях, е бил миналата седмица в четвъртък вечерта, така ли е?
— Да.
— Не ви ли казаха нещо, което би могло…
— Нищо, ама нищо.
— За какво говорихте?
— За обичайните неща, за здравето, за внучета… Имам две момчета, Алфонсо, като татко, и Джовани, едното е на шест години, а другото на четири. Много ги обичат. Всеки път, когато идваме да ги видим във Вигата, ги обсипват с подаръци.