— Моето име не е лъснало, нали?
— Не, бъди спокоен. Обяснихме, че сме минавали случайно покрай вилата и сме видели градинската и входната врата отворени, а това ни е накарало да се усъмним. За съжаление, убиецът е успял да избяга. До по-късно.
— Днес няма да идвам в полицейското управление.
— Лошото е — каза смутено Мими, — че утре пък мен няма да ме има.
— Къде ще ходиш?
— В Тиндари. Така или иначе, Беба трябва да ходи дотам заради работата си…
Нищо чудно по време на пътуването да си купи дори комплект тенджери, тави и тигани за кухнята.
От Тиндари Монталбано си спомняше само малкия загадъчен древногръцки театър и плажа с формата на ръка с розови пръсти… Ако Ливия останеше няколко дни, можеше да помисли и за екскурзия в Тиндари.
Бележка на автора
Всичко в тази книга — имена, фамилии (най-вече фамилии) и ситуации, е напълно измислено. Ако има някакво съвпадение, то се дължи на факта, че фантазията ми е ограничена.
Тази книга е посветена на Орацио Коста, мой учител и приятел.