— Аз не видях никакво злато — каза Чейс с подчертана невинност, когато свърши с телефонния разговор. — Единственото, което видях, бяха счупени неща, крокодили с големи зъби и загадка, на която не можахме да намерим отговора.
— О, между другото, той беше четиридесет — каза му Нина небрежно и ченето му увисна. — Четиридесет оловни топчета. Сега, след като разбрах каква е цифровата им система, вече е лесно.
— Шегуваш ли се? — попита той. Нина му хвърли знаеща усмивка. — Добре… Както и да е, изпращат за нас хеликоптер. Ще отнеме няколко часа според мен — дори и с GPS ще се наложи да ни търсят в тъмнината.
— Дали Агналдо ще е в състояние да издържи толкова дълго? — обърна се Нина към Кастил. — Не трябва ли да го занесем в болница?
— Не се притеснявайте за мен — каза Ди Салво сънливо. — Не ме прострелват за първи път.
— Той е стабилен — кимна Кастил. — Ще направя, каквото мога, за да помогна на другите индианци, докато чакаме.
Кари се приближи до Чейс и взе телефона.
— Ще телефонирам на баща ми и ще го уведомя какво се е случило, за да може той да уреди нещата с бразилското правителство. А после… — тя се върна при Нина и приклекна до нея, — трябва да ти осигурим карта. Може и да сме загубили информацията в онзи храм, но все още можем да открием Атлантида преди Куобрас. Търсенето продължава.
18.
Гибралтар
Чейс проучи картата, разстлана върху масата в хотелския апартамент, като прокара пръст по линията, маркираща трийсет и шест градуса на север.
— Дотам има дълъг път по море.
— За щастие, не се налага да го правим — каза Кари. — Един от изследователските самолети на баща ми вече прави радарно проучване с висока резолюция на пукнатините на дъното на морския залив. Ако нещо е погребано под утаечния слой, то ще се покаже — дори и на двайсет метра дълбочина.
Чейс вдигна едната си вежда.
— А ако е на повече от двайсет метра?
— Тогава — както ти казваш, — сме прецакани. — Нина се усмихна; за пръв път чуваше Кари да ругае и й прозвуча нелепо да излезе точно от нейната уста. — Нещо друго за Куобрас?
— О, да — кимна Чейс. — Имам приятелка в Мароко; тя ще следи нещата.
— Не е бременна, нали? — не се сдържа и попита Нина.
— Интересно е, че го казваш… Тя твърди, че хората на Куобрас вчера са отплавали от Казабланка. Той имал проучвателен кораб — не толкова блестящ, както твоя, Кари, но с възможности за потапяне. Ти беше права. Нина, той търси на погрешно място. Ако продължи по курса, ще е на над двеста мили югозападно от нас.
— Да се надяваме, че ще остане там — каза Кари. — Продължавам да се безпокоя, че хората му успяха да ни проследят толкова бързо в Бразилия.
— „Нереида“ привличаше силно вниманието — допусна Чейс, — но да, не ми се нрави, че Старкман се насочи веднага към нас. Може би на борда ни има някой, който ни следи, но ние все още не знаем. — Разбитите останки на „Нереида“ бяха намерени преобърнати в реката, ударени от противотанков ракетен снаряд от хеликоптерите. — Това означава, че само няколко души трябва да знаят къде точно отиваме. Колко души са на твоя кораб?
— Двайсет и четирима — отговори Кари, — но всички са лоялни към баща ми.
— Сигурна ли си сто процента в това? — Липсата на незабавен отговор беше достатъчна за Чейс. — Ако бях на твое място, бих уведомил само капитана и навигатора, поне докато пристигнем. А дори и след това…
— Ще трябва само да изчакаме да видим какво ще ни покаже радарната система — каза Кари замислено. — Благодаря, господин Чейс.
— Ако ви потрябвам, ще съм в съседното помещение — каза той, преди да излезе.
— Виж ти — промърмори Нина, когато се върна и се наведе над картата. Като се имат предвид размерите на Залива на Кадиз, северните и южните му брегове са отдалечени на триста мили един от друг. По-малък от Атлантида, както я описва Платон — но веднъж вече видяхме, че цифрите на античния философ не са точни, което се дължи на обръщането на старата атлантска цифрова система в десетична система. Реалната големина би трябвало да бъде приблизително две трети от онова, което казва Платон — което предполага, че един атлантски стадий е колкото един гръцки; а това изглежда неправдоподобно. Ако храмът в джунглата е бил точно копие на оригиналния, тогава един атлантски стадий — дължината на Храма на Посейдон — е бил дълъг само сто и двадесет метра, доста по-малко от елинския му двойник.