Комбинираните намаления в скалата изкараха Атлантида по-малка — средно от 125 мили на дължина и под сто — на ширина. Което съвпадаше с размерите на Залива — и по-важното — би могла да се намира на свързаните плитчини на континенталния шелф, преди морското дъно да хлътне в големите дълбини на самия Атлантик. Търсенето на Братството щеше да е далеч от целта.
Братството… Тя напрегнато се вгледа в картата.
— Какво мислиш? — попита я Кари.
— Мислех си за Куобрас. — Тя вдигна очи. — Кой е този тип? Защо толкова отчаяно иска да ни попречи да намерим Атлантида? — Един спомен накара челото й да се набръчка, нещо, което Старкман беше казал. — Или по-точно: защо иска да попречи на теб и на баща ти да я откриете?
— Аз… — По лицето на Кари преминаха противоречиви чувства.
— Какво? Кари, какво е то?
Кари махна към близкия диван.
— Нина, има нещо, което искам да ти кажа.
Объркана, Нина седна, а Кари се отпусна до нея.
— Какво не е наред?
— Не че нещо не е наред, просто… Има нещо друго, което баща ми и аз търсим, освен самата Атлантида.
— Нещо друго? — вдигна вежди Нина. — Какво друго може да е?
— Може да звучи странно, но… откриването на Атлантида е само началото на онова, което правим. Знаеш, че фондация „Фрост“ има програми за оказване на медицинска помощ по целия свят, нали? — Нина кимна. — Освен всичко това ние вземаме генетични проби от колкото се може повече различни хора. Кръвни проби.
Ръката на Нина се вдигна до малкия белег под рамото й, където бе ваксинирана, преди да тръгнат към Иран, нещо, което в момента й се струваше станало преди години.
— Да, от теб също — каза Кари. — Моля те, не си прави заключения, преди да съм ти казала всичко! Всичко, което сме направили, е имало причина.
— Изследвали сте моето ДНК? — попита Нина шокирано. — Без да ме уведомите?
— Трябваше да пазим тайна! Моля те, позволи ми да ти обясня! Моля те!
— Продължавай — каза й Нина със стиснати устни.
— Онова, което аз и баща ми открихме — предимно баща ми: той вече бе намерил първите доказателства, докато аз съм била още дете — че съществува специфичен генетичен маркер, който се открива само у един на сто души. Необичайно, но широко разпространено. Открихме го по цял свят. Мислим… — Кари направи пауза, сякаш не й се искаше да разкрива дълго пазената тайна. — Вярваме, че този генетичен маркер може да бъде проследен през целия път обратно до атлантите. С други думи, онези хора, които имат тази специфична последователност от гени в своята ДНК…
— … са потомци на атлантите?
Кари кимна.
— Точно така. Атлантида може да е рухнала, но хората й създали империя, на която нямало равна в продължение на девет хиляди години. Те станали диаспора, пръснали се навсякъде по света. Открихме концентрация на такива далечни места като Намибия, Тибет, Перу… и Норвегия.
— Норвегия?
— Да. — Кари взе ръцете на Нина. — Нина, атлантите никога не изчезнали напълно. Били са навсякъде сред всички нас. Те — това сме ние! Баща ми и аз, и двамата имаме маркера в нашите ДНК. — Тя погледна право в очите на Нина. — Както и ти.
— Аз? Но…
— Ти си една от нас, Нина. Ти си потомка на атлантите. Това е, което се опитваме да открием. Не просто древни руини — а хора, които и днес са живи.
Главата на Нина се завъртя. Тя искаше да издърпа ръцете си от Кари, но не можа. Чувстваше се толкова объркана и поразена, че онази, аналитичната, научна част от съзнанието й, искаше да знае повече.
— Как?
— Мислим, че откриването на Атлантида ще ни помогне да проследим експанзията на диаспората. Вече видяхме как атлантите са се опитвали да възстановят цивилизацията си в Бразилия — сигурни сме, че има и други места, където са направили същото. Картата в храма показва колко надалеч са проучвали, целия път до Азия. Искаме да намерим тези места, да тръгнем по пътеките им. Може би дори…
— Да намерим техни потомци?
— Индианците искаха да знаят дали аз съм една от онези „предишните“. Явно тук още съществува някаква расова памет, която се е предавала от поколение на поколение.
— Доколкото знам, атлантите са били руси — каза Нина, успявайки да изобрази кратка полуусмивка. — Кари й се усмихна в отговор. — Така че къде е мястото на Куобрас тук?