В такъв случай щяха да са силно изненадани. Оръжията, които Кристиан Фрост бе осигурил — компактните картечни пистолети Р-90 за всеки член от екипажа, плюс тежки картечници и гранатомети — щяха да са повече от достатъчни да издухат всеки, който се опита да превземе кораба му.
Никакви кораби…
Не се виждаха никакви други плавателни средства…
А ако това беше кранът за подводница… къде, по дяволите, се намираше самата подводница?
Матюс осъзна шокиран, важността на този факт, но твърде късно, за да реагира, когато вратата на кабината му се отвори със замах.
В командната сфера на „Атрагон“ Бейлард барабанеше с пръсти върху едно от контролните табла. Върху триизмерния екран виждаше Кастил да стои с гръб към него и да наблюдава входа към потъналия храм.
Това беше недостатъкът на тази система, помисли си той. Липсата на цвят правеше нещата да изглеждат матови и унили, когато нищо не се случваше. Той вдигна очи към монитора, който показваше картина от главната видеокамера на подводницата. Образът не беше много по-добър в цвят, постройката бе скрита от прекалено много мътна вода, за да се различат каквито и да било действителни подробности…
Какво е това, по дяволите?
Нещо беше преминало в ъгъла на полезрението му, извън малкия страничен отвор.
Риба? Не, имаше нещо различно в картината…
Внезапно го осени.
Беше се променило осветлението!
Не беше местил външните прожектори и подводницата бе стационарна…
— „Ивънър“! — извика той по радиостанцията. — „Ивънър“, има чужда подводница…
Силно пропукване в слушалките, после тишина. Светлината на всички показатели върху комуникационното табло от зелена стана червена.
— „Ивънър“! Какво правите?
Отговорът дойде миг по-късно. Нещо удари горната част на корпуса с глухо кънтене. Някакъв дълъг обект се плъзна към куличката за ЛИДАР-наблюдение.
Връзката се влоши.
В този момент още светлини изпълниха страничните илюминатори, когато невидимите му нападатели го наобиколиха.
— По дяволите! — Той припряно запали двигателите и стартира „Атрагон“ от океанското дъно в облак от тиня. — Хюго! Нападат ме! Излизай оттам!
Нещо заора в подводницата и я блъсна с метален грохот.
Пронизително бръмчене в ухото на Чейс го накара силно да примига. Звукът се предаде в слушалките на Кари и тя зяпна от изненада.
— Какво беше това?
Всички подводни картини от „Ивънър“ изчезнаха едновременно, някои от екраните угаснаха, а върху другите се изписа предупреждението NO SIGNAL.
— Какво беше това? — попита и Нина.
— Това, д-р Уайлд — долетя нов глас иззад нея, — е краят на вашата експедиция.
Нина се завъртя.
— Вие?
Старкман стоеше спокойно пред нея, придружаван от двама мъже във водолазни костюми. Тримата бяха с насочени оръжия към хората в помещението.
— Бихте ли се присъединили към останалата част от екипажа на палубата?
Кастил изключи непоносимия звук в слушалките си и в този миг видя втора подводница до „Атрагон“.
Корабът на Бейлард току-що се бе откъснал от океанското дъно, когато натрапникът, миниподводница с дебела стоманена клетка около прозрачния балон на пилотската си кабина, се заби в него отстрани. „Атрагон“ се върна обратно надолу, почти изчезвайки в кълбящите се тинести облаци.
— Мамка му! — изруга Кастил, преди да възвърне хладнокръвието си. — Едуард! Едуард, чуваш ли ме? Кари!
Отговор не последва. Радиостанцията на подводницата мълчеше, отрязвайки го от останалите водолази.
Нападателят се издигна над размътената вода и направи рязък завой, тласкачите се завъртяха и изпомпаха мехурчета. Прожекторите осветиха белия и оранжев метал в носещите се наносни талази.
Кастил си помисли, че ще удари „Атрагон“ отново, но вместо това от машината се протегна манипулационен лост. Щипците му стискаха голям контейнер, който положиха почти деликатно отстрани на командната сфера…
Бейлард се опита да възстанови мощността, когато „Атрагон“ се издигна. Не виждаше нищо, което би подобрило положението…
Той замръзна при неочаквания звук. Подводницата пропукваше и стенанието се усилваше при издигането, но тези звуци бяха толкова познати, че мозъкът му едва ги регистрираше. Това бе нещо друго.