Но се оказа достатъчно бърз да завие, готов да го преследва.
Кастил знаеше, че водолазната му екипировка няма силата да изпревари маневрената и бърза подводница. Само се надяваше да не му се налага да опитва.
В кабината пилотът се ухили свирепо, когато видя ярката жълта обвивка на дълбоко водолазния костюм на Кастил, хванат в светлината на прожекторите му. Той увеличи газта до краен предел, готов да го блъсне.
Малкото петно отляво, предизвикано от абордажната кука, внезапно се разрасна. И продължи да става все по-голямо, изпращайки пукнатини във всички посоки със стържещ звук. Огромното налягане на океана притисна новата пукнатина върху повърхността и я разшири…
Пилотската кабина се разпука с гръм. Големи късове от дебелото три инча стъкло удариха пилота със скоростта на звука, превръщайки го в червено безформено петно, което разцъфна сред въздушните мехурчета като огромно, кърваво цвете. Носът на подводницата заора в пясъка на океанското дъно.
Кастил се обърна. Може би все още имаше време да стигне до експлозивите…
Но не.
От края на прохода връхлетя ударна вълна. Кастил бе отнесен настрани, сякаш го беше блъснала кола, извади го от контрол, изтривайки всеки образ с огромния облак тиня.
Не му бе нужно да гледа, за да разбере, че силните вибрации след експлозията, причинени от масивното срутване на каменните блокове в тунела, са го запечатали завинаги.
Вътре в залата с олтара Чейс се готвеше да спусне Кари в шахтата, когато една голяма вълна се разби под него, поваляйки и двамата при изригването си. Над тях заваляха отломки.
— О, господи — извика Кари. За пръв път, откакто Чейс я познаваше, тя бе на ръба на паниката. — Какво беше това, какво стана?
— Кари, Кари! — Той хвана ръцете й и се опита да я успокои. — Добре сме, всичко е наред. Нека проверя екипа ти.
Те се изправиха, помагайки си, като проверяваха дали водолазните им костюми не са пробити. И по двата се бяха появили вдлъбнатини, но както изглежда целостта им не бе накърнена.
— Какво стана? — попита Кари отново.
Чейс погледна шахтата.
— Взривиха прохода. Затворени сме.
Хората на Старкман накараха пътниците и екипажа на „Ивънър“ да се съберат на хеликоптерната площадка. Едно бързо преброяване показа на Нина, че осем души от екипажа са мъртви.
Другият кораб се движеше успоредно, моряците прехвърляха въжетата, за да завържат двата съда един за друг. Висящите отстрани на палубите буфери пукаха и скърцаха при триенето си между двата борда.
Един висок мъж се качи на борда на „Ивънър“, придружен от двама въоръжени. Той прекоси кърмовата палуба, давайки знак на мъжете да доведат Нина при него. Капитан Матюс възрази, но те размахаха пистолети пред лицето му и той бързо утихна.
Нина вече знаеше кого ще срещне. Беше виждала ъгловатите, сухи черти преди.
— Д-р Уайлд — произнесе той. — Най-после се срещнахме. Аз съм Джовани Куобрас.
21.
— Знам кой сте. — Нина се опитваше да не показва страха си. — Какво искате?
— Какво искам? — Въпросът запали весели искрици в очите на Куобрас и разчупи строгото му лице. — Искам онова, което всички искат, д-р Уайлд. Мир и сигурност за света. И благодарение на вас, сега мога да се погрижа за това. — Напрегнатият му поглед се насочи към Филби. — Благодарение и на теб, Джак. Мина много време от последната ни среща. Станаха ли десет години?
— Надявах се повече никога да не те срещна — отвърна Филби с треперещ глас.
Нина се завъртя към него:
— Джонатан, ти го познаваш?
— Джак… Джонатан, предполагам би било по-подходящо за професор — ми помагаше, преди да почна да държа всички далеч от откриването на Атлантида — каза Куобрас. Той направи жест към един от мъжете, който изведе Филби от групата пленници. — А сега… — Той махна с ръка към празния океан. — Атлантида ще бъде изгубена завинаги, защото ще бъде разрушена.
— Защо?! — не се сдържа Нина. — Каква тайна може да има там, че да си струва разрушаването на най-важната археологическа находка? И живота на всички онези хора, които сте убили?
— Ако знаехте, не бихте задали този въпрос — отговори Куобрас. — Щяхте да ми помагате. Но виждам, че съзнанието ви е било отровено от фамилия Фрост, както и онова на родителите ви. Срам! Можехте да постигнете толкова много, ако не бяхте избрали погрешната пътека.