— Почакайте, какво казахте за родителите ми? — Но Куобрас се обърна при появата на Старкман.
— Изхвърлих хард драйва със записите от гмуркането, Джовани — докладва Старкман. — Единственото, което трябва да направим сега, е да разрушим самия храм и нищо няма да остане.
— Отлично — кимна Куобрас. Тъкмо се канеше да добави още нещо, когато някой извика името му. Един от хората му прескочи между двата кораба и изтича към хеликоптерната площадка.
— Сър! — изкрещя мъжът, гледайки тревожно. — Нещо лошо става долу!
— Какво?
— „Зевс“ разруши подводницата на Фрост — извика Трули, напирайки към Куобрас, но двама от гардовете му го върнаха назад с дулата на оръжията си, — и взриви един от експлозивите. Хидрофоните ни чуха имплозия…
— Възможно ли е да е била подводницата на Фрост?
— Не, сър. Тя вече плаваше към повърхността, докато това бе на дъното на океана. Сигурно го е причинил някой от водолазите.
Куобрас се обърна към Филби за обяснение.
— Кари… искам да кажа госпожица Фрост… и Чейс бяха вътре в храма — каза професорът, почти заеквайки от страх. — Трябва да е бил Кастил.
— Давай, Хюго! — прошепна Нина. Старкман закова злобно в нея здравото си око.
Бръчките по челото на Куобрас станаха по-дълбоки.
— Трябваше „Зевс“ да постави експлозивите! Колко време ще отнеме доставянето на нови?
— Поне пет дни, сър.
— Прекалено дълго. Фрост може да изпрати още хора и екипировка тук, преди доставянето им. И този път ще са подготвени за нас.
— Ами другата им подводница? — попита Старкман, сочейки към носа на „Ивънър“ и „Акулодозер“.
— Само аз знам как да го управлявам — произнесе предизвикателно Трули. — И ако вие, мръсници, мислите, че ще ви помогна, след като убихте приятеля ми, можете да си наврете мераците отзад!
Старкман погледна ядосано и вдигна оръжието си, но Куобрас поклати глава.
— Пренесете останалите експлозиви от нашия кораб на този — нареди той след няколко секунди размисъл. — Поставете две трети от тях под ватерлинията отпред, а останалите — под кърмата.
— Какво се каните да правите? — попита Нина.
— Тъй като вече не мога да разруша храма с експлозиви — каза Куобрас, обръщайки се към нея, — ще се наложи да използвам друг метод. Падането на три хиляди тона стомана директно върху него ми се вижда добра алтернатива.
Игнорирайки въоръжените мъже около себе си, капитан Матюс пристъпи напред.
— Куобрас! Ами екипажът ми? Какво ще правите с нас?
Куобрас го изгледа презрително.
— Знам, че съществува моряшка традиция — капитанът потъва заедно с кораба си. В този случай това се отнася и за екипажа. — Той отново се обърна към Нина. — Както и за пасажерите.
— Ах ти, кучи син — нахвърли се върху него Матюс.
— Искате да ни удавите? — попита Нина ужасена.
Куобрас поклати глава.
— Не, не. Не съм жесток човек, нито пък откачен садист, както може би са ви казали за мен приятелите ви от семейство Фрост. Когато корабът потъне, вие вече ще сте мъртви.
Чейс провери кислородния си апарат. Дълбоко водолазните костюми бяха предвидени за дълго пребиваване под водата, но все пак си имаше предел. Разполагаше с кислород за около час.
Един час. След което той и Кари щяха да станат постоянни обитатели на древния храм…
В главата на Кари се въртяха почти същите мисли.
— Трябва да има и друг изход за навън — каза тя, посочвайки стъпалата. — Водата не би могла да напълни главната зала през тайния коридор, иначе това помещение също щеше да се наводни.
— Което не означава, че ще можем да минем през него — напомни й Чейс, докато се спускаше по стълбите.
— Все пак трябва да опитаме.
— Знам, просто винаги се подготвям за най-лошото. Британска черта. Колко имаш от онези големи светещи пръчки? Ще ни е нужна светлина, ако успеем да излезем.
Кари провери торбичката на колана си.
— Шест.
— Аз също. Окей, да хвърлим един поглед.
И те нагазиха в студената вода.
Кастил се връщаше обратно, плувайки встрани от входа. Облакът тиня и пясък, вдигнат от експлозията, още висеше и той знаеше от предишен опит, че на такава мътна вода й трябват часове, за да се избистри.
Без да се колебае, той навлезе в облака. Приличаше на плътна кафява мъгла, въпреки че лъчът на прожектора му почти напълно се затъмни от носещите се утайки.