Выбрать главу

Не бе нужно да оглежда, за да разбере, че проходът е затворен. Отломки от разбит камък лежаха на океанското дъно под краката му. Като откри кабела, който Чейс бе прокарал в тунела, го дръпна, за да провери. Той обаче изобщо не поддаде.

Като използва тласкачите на водолазната си екипировка да се върне до по-бистрата вода, той провери кислородното си снабдяване и обмисли възможностите. Оставаше му един час. Би могъл лесно да се върне на повърхността…

Но простият факт, че бяха нападнати, предполагаше, че ситуацията горе е ужасна. Корабът на Куобрас вече сигурно бе стигнал до „Ивънър“. Като се изключеше ножът му, той бе невъоръжен, и на повърхността, хванат в капана на тежкия костюм за дълбоководно гмуркане, щеше да бъде почти безполезен при евентуална битка.

Което означаваше, че единственото, което може да направи сега, бе да намери някакъв начин да помогне на Чейс и на Кари да се измъкнат от храма.

Ако бяха оцелели.

Атмосферата на хеликоптерната площадка бе тягостна. Няколко от моряците бяха на ръба на отчаянието, други — обхванати от паника. Хората на Куобрас се разхождаха около тях с вдигнати оръжия.

— Почакайте — каза Нина, прикривайки ужаса си с цялата увереност, на която бе способна.

— За какво? — попита Куобрас.

— Предлагам ви сделка. Позволете на екипажа да използва спасителни лодки, преди да потопите кораба, и… — Тя си пое дълбоко дъх. — И аз ще се предам.

Старкман изсумтя презрително, а Куобрас се изсмя кратко и невесело.

— Вече сте ми в ръцете, д-р Уайлд! Няма нищо, което да ми предложите — имам онова, което искам. Знам местоположението на Атлантида и сега възнамерявам да я разруша.

— Съществува обаче нещо, което не знаете — произнесе тя с тънка усмивка. — Местоположението на третия храм на Посейдон!

Изражението на Куобрас се промени и премина в изненада.

— Няма трети храм, д-р Уайлд. Само онзи, в Бразилия, който бе разрушен, и другия, под нас, който скоро ще го последва. Търсенето на Атлантида свършва тук.

— Не-е-е — поклати глава Нина. — Съществува трети. И рано или късно някой ще го открие. Мислите, че простото унищожение ще елиминира всички следи? Хората сега знаят къде е Атлантида. Слухът тръгна и други ще дойдат да търсят. Долу лежи цял град, не просто храм. Рано или късно някой ще събере парчетата в едно и ще тръгне по дирите. Тайната, която се опитвате да скриете, ще бъде разбулена и не можете да направите нищо срещу това. Освен…

— Освен какво? — В тона на Куобрас имаше заплаха, но все пак бе заинтригуван.

— Освен ако не ви кажа къде е. Така че лично да можете да го разрушите.

— Това са глупости — намеси се Старкман. — Не знае нищо, просто се опитва да печели време и да отърве кожата.

— Господин Куобрас, кажете на този нещастник да млъкне, по дяволите — изсъска Нина въпреки страха си. Старкман настръхна, но не каза нищо. — Съществува трети храм, трета цитадела. Преди потопа атлантите се подготвяли да основат две нови колонии. Една експедиция тръгнала на запад, към Бразилия, а другата… Е, аз знам накъде са поели. И ще ви кажа. Ако оставите хората от екипажа живи.

Старкман притисна дулото на оръжието си в тила на Матюс.

— Ще пръснем главите на всички един по един, ако не ни кажете.

— Виждам, че се каните да ни убиете така или иначе, което всъщност не е сделка — сопна се Нина.

Куобрас се обърна към Филби.

— Тя истината ли говори?

— Ами… възможно е — отвърна Филби объркано. — Последните надписи вътре в храма като че ли наистина сочат, че атлантите са възнамерявали да се разселят на повече от едно място, но не разполагах с време да преведа достатъчно от текстовете, за да съм сигурен. — Той погледна Нина подозрително. — И не виждам как тя е успяла.

— Умна съм, Джак — подигравателно го изгледа Нина.

— Можеш ли да преведеш останалото? — попита Куобрас.

Филби поклати глава и въздъхна.

— Вече не.

— Ха! — Нина направи физиономия на Старкман. — Май вече ти се ще да не беше смазвал хард драйва, а? — Тя се обърна към Куобрас. — Е, какво ще правим? Направих ви предложение и то още е в сила. Пуснете моряците живи и ще ви заведа до аванпоста на Атлантида.

— Ще ни заведеш? — изгледа я Старкман. — Какво, да не би да искаш да превърнеш това в екскурзия сега?