Тя скръсти ръце, фиксирайки Куобрас с решителен поглед.
— Търсила съм Атлантида през целия си живот. Щом трябва да умра за това, поне искам да знам точно защо. Искам да видя цялата история. Не мисля, че моля за прекалено много.
— Д-р Уайлд, опасно е — намеси се Матюс. — Сама знаете, че той така или иначе ще ни убие.
— Предлагам му честна сделка. И се надявам, че той ще го приеме по същия начин. Какво ще кажете, господин Куобрас? — попита тя. — Казахте, че не сте жесток човек. Благороден ли сте?
Старкман продължи да я гледа злобно, но лицето на Куобрас бе неразгадаемо. Той се приближи още, студените му сиви очи бяха вперени в нея.
— Вие съзнавате, разбира се, че дори след като разрушим последния храм, не можем да ви позволим да останете жива? Продължавате ли да настоявате на споразумението да оставим екипажа жив?
Тя преглътна, преди да отговори със сухи устни:
— Да.
За момент той изглеждаше почти впечатлен.
— Смела жена сте, д-р Уайлд. И благородна. Не бих го очаквал, като се има предвид… произхода ви.
— Какво трябва да означава това?
Той отстъпи.
— Ще имаме време да го дискутираме по-късно. Но ще освободя хората на този кораб, ако се съгласите да ми покажете как да стигна до последния храм. Имаме ли сделка?
— Имаме — каза Нина.
Куобрас кимна.
— Много добре. Джейсън! Подгответе спасителните лодки и качете екипажа.
— Сигурен ли си, че това е правилното нещо? — попита Старкман.
— Ще видим. Първо ги претърсете, обаче — уверете се, че нямат радиостанции или сигнални ракети. Искам да съм сигурен, че имаме достатъчно време да напуснем района, преди те да бъдат открити. — Той посочи на север. — Португалският бряг е на сто и четиридесет километра в тази посока, капитане. Надявам се екипажът ви да може да стигне дотам с гребане. — Матюс хвърли към Куобрас поглед, пълен с омерзение, когато Старкман и останалите поведоха моряците.
— Ами хората в Атлантида? — попита Нина. — Моите приятели все още са там.
— Там и ще си останат — отвърна Куобрас.
— Какво? Почакайте, ние се споразумяхме…
Куобрас я хвана, придърпа я към себе си и изсъска в лицето ѝ:
— Споразумяхме се да спасим хората на този кораб, д-р Уайлд. А приятелите ви не са на този кораб. Ако възразявате, ще заповядам да разстрелят екипажа. Ясен ли съм?
— Да — каза Нина мрачно.
— Д-р Уайлд — извика Матюс, когато един от хората на Куобрас го блъсна с оръжието си да последва останалите от моряците, — имате ли семейство, с което да се свържа?
— Не, страхувам се, че не — въздъхна тя. — Само… ако видите Еди, кажете му, че ще му изпратя картичка.
Матюс погледна объркано, но нямаше време да каже нищо, преди да го побутнат отново. Куобрас махна с ръка към собствения си кораб.
— А сега, д-р Уайлд, ако се качите на борда на моя кораб… можем да обсъдим местоположението на последния атлантски храм.
Макар и три четвърти пълен със студена, тъмна вода, истинският храм на Посейдон бе далеч по-впечатляващ от копието му в Южна Америка.
— Невероятно е — каза Кари с благоговение при вида на великолепието, което ги заобикаляше. Над нея, чак до върха на извития таван, се издигаха редици от тънки листове, украсени със злато, сребро и орейхалк. — Виж покрива! Целият е облицован със слонова кост, точно както го описва Платон.
— Невероятно не е думата, която аз бих използвал — каза Чейс и доплува до нея. — Изглежда така, сякаш е било вътре в нечий гръден кош. Онзи тип, който направи филма „Извънземното“, със сигурност щеше да го хареса. — Той светна друг фенер и плъзна лъча наоколо. Освен осветените участъци, залата бе озарена сега от мек оранжев блясък. Главата на Посейдон се издигаше над водата и ги гледаше заплашително с празни златни очи. — Откриваш ли някакъв начин за излизане?
— Не, а ти?
Чейс посочи към южния край на залата.
— Това е точно като другия храм, съвсем същият е. Обзалагам се, че ако тръгнем надолу, ще открием същите Предизвикателства.
— Значи има проход? Можем ли да излезем по този начин?
Той поклати глава.
— Проходът е на нивото на пода, забрави ли? Има трийсет стъпки утайка над изхода.
— Може би все пак трябва да опитаме. Щом като покривът е непокътнат, все трябва да има начин водата да влиза. Можем да излезем по същия начин.
— Съществува по-бърз начин. — Чейс вдигна един от експлозивите.