— Какво правиш? — попита Кари.
— Съвсем близо съм. — Той беше свързал двата взрива така, че да избухнат едновременно. Детонаторът бе механичен таймер, съвсем прост, така че и глупак да може да се справи на дъното на океана. Веднъж активиран, Чейс щеше да разполага с минута, за да се отдалечи на безопасно разстояние. В открития океан с помощта на тласкачите това не би било проблем.
В затвореното пространство на храма обаче…
— Продължавам да смятам, че идеята е лоша.
— Ако не се получи, можеш да ме уволниш. Окей, готов съм. — Експлозивите бяха едва-едва закрепени за тавана над едно парче слонова кост. Парчето щеше да се натроши за части от секундата след взривяването на експлозива — въпросът беше колко от взривната сила щеше да се насочи нагоре към тавана.
Зад гърба си имаше солиден опит в работата с взривни вещества, но при тези обстоятелства не се надяваше на особен късмет. Но това бе единственото, което можеше да направи.
— Пази се — каза той на Кари и махна към далечната стена. — И се гмурни колкото се може по-дълбоко.
Тя изчезна бързо под набраздената повърхност и светлините на водолазната й екипировка избледняха постепенно като стопяващ се призрак.
Чейс погледна отново детонатора.
— Добре — промърмори той, настройвайки се психически. Активирането на таймера беше двустепенен процес: един щифт трябваше да се завърти и да се махне, преди ключът на детонатора да може бъде натиснат. След това часовниковият механизъм щеше да отброи шейсет секунди. — Това отива тук…
Той завъртя стоманения щифт до половината, след което го измъкна. Сега бомбата беше заредена. След като натиснеше бутона, нямаше да има връщане назад.
— Добре, Кари — каза той, сякаш сигналът от радиостанцията му би стигнал до нея през водата, — бъди готова. Шейсетте секунди започват да текат… сега!
Той натисна копчето и се отблъсна от главата на статуята…
След това внезапно спря.
Коланът от екипировката му се беше закачил в короната!
— По дяволите! — промърмори той невярващо, като се опитваше да се освободи. Без успех, обаче. — Мамка му!
Таймерът тиктакаше неумолимо.
— Петстотин метра, сър — обяви капитанът.
— Добре. — Куобрас погледна през предното стъкло на капитанския мостик. Напред блестящо белият „Ивънър“ се бе килнал на една страна, яркожълтата грамада на „Акулодозер“ се полюляваше леко на лоста в носовата част. Спасителните лодки бяха изчезнали, бързайки да се отдалечат колкото се може повече от обречения кораб.
— Моля ви — обади се Нина, — не го правете…
Куобрас не я погледна, очите му бяха заковани в кораба.
— Боя се, че ще го направя.
Той взе първия радиодетонатор и натисна спусъка.
Кастил освободи управлението на тласкачите и се опита да се задържи над покрива на храма. Беше чул нещо в слушалките си, кратко пропукване, което прозвуча като ругатня.
— Едуард? — попита той и се приближи към камъка отдолу. — Едуард, ти ли си? Чуваш ли ме?
След това до слуха му достигна друг звук.
Този път не бе в слушалките му, този път го донесоха вълните. Глух, отекващ тътен.
Звук, който разпозна веднага. Директно над него бе станала експлозия.
Това можеше да означава само едно.
Нина бе очаквала огромна огнена топка да погълне носа на „Ивънър“, но истинската експлозия бе странно различна от очакванията й. Парообразен пристъп от отворените люкове, малки отломки и въртящи се хартии. Под ватерлинията се надигна бяла пяна, преди отново рязко да спадне.
Пълният разрушителен ефект обаче мигновено се изясни.
Носът на кораба почти веднага се заби надолу във водата и се наведе надясно. Всичко, което не бе закрепено, се хлъзна по палубите и се изсипа в океана, „Акулодозер“ се завъртя силно над водата. На кърмовата палуба хеликоптерът се наклони и се насочи срещу предпазните ограждения на площадката.
Нина се изуми от скоростта на потъване. Тя гледаше ужасена как носът слиза все по-надолу в океана, а поривите на сгъстения въздух изхвърлят останки през люковете. При това положение щеше да отнеме по-малко от минута, преди предната палуба да потъне напълно.
Чейс се бореше да откачи колана си от короната, но затруднен от черупката на дълбоко водолазния костюм, не можеше да направи точното движение.