Четиридесет секунди.
— По дяволите!
Глух тътен долетя откъм вътрешността на храма. Приличаше на взрив!
После той чу пропукване в слушалките си, нечий глас се опитваше да пробие статичното електричество. Кари… Не! Кастил!
— Едуард! Чуваш ли ме? Едуард!
Щом радиостанцията работеше без ретранслатора, значи той бе съвсем близо.
— Хюго! — извика Чейс. — Махни се оттам! Поставил съм бомба! Бягай!
— Едуард! Повто…
Трийсет секунди.
— Бомба! — изкрещя Чейс. Той затърси ножа си. Коланът на екипировката беше стегнат здраво около кръста му; закълца отчаяно, като се опитваше да пъхне острието под обвитата в пластмаса жица.
Очите на Кастил се разшириха. По-голямата част от съобщението на Чейс бе прекалено накъсана, за да се разбере, но последната дума прозвуча съвсем ясно.
Той се отблъсна силно от покрива на храма и се хвърли с пълна сила да отплува колкото може по-далеч.
„Ивънър“ се наклони още, палубата застана под ъгъл от почти четиридесет и пет градуса, докато върхът на носа се скри под вълните. Хеликоптерът се освободи от въжетата и се плъзна по площадката, забивайки се във водата. Първо потъна опашката му, въздухът в пилотската кабина задържа носа над повърхността още няколко секунди, преди тежестта на летателния апарат да го повлече надолу.
На предната палуба един от кабелите, поддържащи „Акулодозер“ се скъса, тежката машина се залюля като махало и цамбурна във водата с плясък. Натоварен свръх възможностите си, кранът се откъсна от основата си, сгромоляса се върху наклонената палуба и прободе пострадалата подводница. Водата нахлу през зейналите пробойни и „Акулодозер“ потъна за няколко секунди.
На повърхността изплуваха още отломки след преобръщането на кораба. Кърмата се надигна над вълните и от люковете бликна вода.
Куобрас взе втория детонатор и с безизразно лице натисна копчето.
Двайсет секунди…
— Хайде, дявол да те вземе!
Чейс натисна ножа нагоре като лост. Нещо пропука и коланът се скъса.
Той падна от два метра и половина във водата, като се приземи по гръб и удари главата си във вътрешността на шлема. Но сега нямаше време да мисли за болката, защото разполагаше с по-малко от петнайсет секунди да се омете.
С една последна струя от пара и пяна откъм опашката, „Ивънър“ изчезна в Атлантическия океан и последният отекващ звук от умиращия кораб прозвуча като вик на ранено животно. Разпенен водовъртеж от мехурчета изригна нагоре и стотици парчета и отломки, прекалено леки, за да отидат на дъното, заплуваха по повърхността.
Генераторите му спряха, когато водата нахлу, но аварийните светлини продължаваха да светят, агрегатите за захранване се бяха включили автоматично при внезапното спиране на електричеството. Като оставяше светла диря от мехурчета след себе си, изследователският кораб се понесе бързо към океанското дъно.
Към дъното на Атлантика.
Куобрас се обърна към капитана.
— Върнете ни обратно в пристанището. На пълна скорост.
— Разбрано, сър. — Капитанът даде заповеди на екипажа си. Никой не обръщаше внимание на Нина в този момент. Тя вдигна ръка към устата си да сподави риданието си.
Но не успя.
Чейс натисна тласкачите, нямаше време за нищо друго, трябваше да се отдалечи час по-скоро от статуята и да се гмурне.
Пет секунди, четири, три…
Зърна бледа светлина над себе си — Кари! — и се насочи нататък…
Експлозивите се взривиха.
22.
Главата на статуята на Посейдон, която бе устояла при потъването на Атлантида и останала на самотно бдение над храма в продължение на единадесет хиляди години, бе разбита на парчета. Таванът от слонова кост рухна и дъжд от остри отломки заваля в наводнената зала.
Но каменният блок над експлозивите пое пълната сила на взрива.
Под огромното водно налягане блокът се измести само с трийсетина сантиметра. Но то бе достатъчно.
Чакал търпеливо стотици векове, Атлантическият океан най-накрая намери път към най-старата си плячка. Леденостудената океанска вода нахлу през процепа и над древните камъни се стовари колосална мощ. При срутването на тавана се отвори дупка с ширина около шест метра. Хиляди тонове вода нахлуха, за да превърнат останалото от статуята на Посейдон в златни отломки.