Ударът изпрати по водата мощна ударна вълна в храма. Статуите бяха избити от пода и разхвърляни наоколо като счупени играчки.
Чейс се чувстваше като блъснат от трактор. Водовъртежът изби прожектора от ръката му. Той се удари в една стена. Силно. Не можеше да се помръдне, прикован като пеперуда към дъска от ужасна сила.
След това приковалото го към стената налягане намаля; яростният прилив се оттегли. Усети остра пронизваща болка в лявата си китка. Смътно си спомни, че ръката му се беше ударила в стената, но едва сега мозъкът му бе в състояние да регистрира усещане.
Светлините на екипировката му работеха, но щяха да са напълно безполезни известно време. От надигналия се пясък и отломките водата в момента изглеждаше непрогледна като мляко.
Но сега, когато храмът бе напълно наводнен, притокът на вода бе спрял. Което означаваше, че би могъл да излезе през дупката в тавана…
Кари!
Нямаше начин тя да е била напълно подготвена за гневната атака на океана. Може да е била ударена силно като него.
Той опита радиостанцията.
— Кари! Кари, чуваш ли ме? Там ли си? Кари!
Никакъв отговор.
Може би се намираше извън обхват — или пък бе ранена, дори мъртва.
Той се спусна към дъното и заплува напред, примигвайки от болката в ръката си. С помощта на тласкачите се движеше по-бързо, но не искаше да рискува да налети на нещо, преди да го е видял.
Усети отломките под краката си, счупени статуи и камъни. Беше като след бомбардировка.
Забеляза слаба светлина напред. Разстоянията бяха измамни в размътената вода; изглеждаше отдалечена на петнайсетина метра, но при сегашните обстоятелства може и да беше по-близко.
— Кари! — извика той, когато светлините приеха форма. Бяха от водолазния й костюм — по-скоро светлина, тъй като едната не светеше.
И доколкото можеше да каже, това бе тя, висеше безжизнено точно над пода.
Той се хвърли напред. Каските им се блъснаха една в друга, когато се опита да види лицето й през мрака. Очите й бяха затворени и той не можеше да разбере дали диша. Дълбоко водолазният костюм бе затворена система без сигнално приспособление за въздушни мехурчета.
— Кари!
Клепачите й потрепнаха.
— Слава богу! — прошепна той. — Кари, хайде, събуди се. Трябва бързо да излезем от тук.
Очите й се отвориха и тя го погледна неразбиращо.
— Еди? Какво е станало?
— Кратката версия ли предпочиташ? Бум! Тряс! Дупка. Добре ли си?
Лицето й се сгърчи от болка.
— Боли ме кракът…
— Тук може да последват още разрушения. Трябва да се измъкнем — ако тръгнем право нагоре, можем да стигнем до покрива и да намерим дупката.
— Получи ли се?
— О, да. Получи се. — Чейс хвана ръката й. — Използвай тласкачите и давай нагоре. — Той се пресегна към своето устройство. — На три. Готови? — Кари кимна и той започна да брои…
Кари се насочи вертикално нагоре. Чейс остана.
— О, чакай, чакай! — извика той и се оттласна от пода след нея.
— Какво не е наред?
Чейс натисна с палец лоста за управление напред и назад. Не последва нищо.
— Хюстън, имаме проблем. Тласкачите ми не работят.
— Да не би екипировката ти да е повредена?
— Ами, нещо такова. И аз попаднах на същата улика…
Тя почука с ръка по гръдния му кош.
— Говоря сериозно. Тези екипи са здрави — и ако са ударени толкова силно, че да е повредена една система, то със сигурност тя няма да е единствената пострадала. Работи ли кислородното ти снабдяване?
— Изглежда да, но… — Той спря. — Изчакай минутка. Или съм се напикал, или наистина има теч. — Той се размърда тромаво. В горната част на краката си усети студ и влага, вътре в костюма. — По дяволите! Влиза вода!
Сякаш по даден знак, между тях се издигна малко въздушно мехурче, докосвайки стъклото на шлема на Чейс, преди да отлети нагоре.
— Хвани се за мен и не се пускай — нареди му Кари.
Чейс се хвана за екипировъчния й колан и тя включи тласкачите си; сбруята се опъна под допълнителната тежест при издигането.
— Намали — предупреди я Чейс, когато наближиха покрива. — Не искаш да се блъснеш в тавана, нали?
— А ти не искаш да потънеш, или греша? — Но тя все пак забави, вдигайки свободната си ръка над главата, докато докосна нещо твърдо. — Пристигнахме. Странно… Все още има въздушна възглавница, усещам я. — Тя се издигна, докато горната част на шлема й се блъсна в тавана от слонова кост. Имаше достатъчно пространство, за да държи очите си над ватерлинията.